Стендал - Червено и черно

„Ловкостта и дългото търпение на тези млади хора от висшето общество най-сетне ще възтържествуват над моята неопитност — казваше си той. — Трябва да замина и да туря край на всичко това.“ Маркизът току-що му бе поверил управлението на множество малки имения и къщи, които притежаваше в долен Лангедок. Необходимо бе да се отиде там: господин дьо Ла Мол го пусна с мъка. С изключение на предмети, свързани с високи честолюбиви намерения, Жулиен беше станал нещо като негово второ „аз“.

„Така или иначе те не можаха да ме хванат в своя капан — каза си Жулиен, като се готвеше за път. — Искрени ли са шегите на госпожица дьо Ла Мол над тези господа, или те целят само да ми вдъхнат доверие, вре едно, аз сам се забавлявах добре с тях.

Ако у тях няма заговор срещу сина на дърводелеца, поведението на госпожица дьо Ла Мол е необяснимо, но то е необяснимо за маркиз дьо Кроазноа толкова, колкото и за мене. Вчера например тя действително бе сърдита и аз с удоволствие чух как заради мен си изпати един богат и знатен младеж, пред когото аз изглеждам голтак и плебей. Ето това е забележителна победа; за нея с радост ще си спомням в пощенската кола, когато препускам по равнините на Лангедок.“

Той не беше говорил никому за заминаването си, но Матилд знаеше по-добре от него, че той на другия ден ще напусне Париж, и за дълго време. Тя се престори, че страда от страшно главоболие, което се било засилило от задухата в гостната. В градината, дето се разхожда дълго и така преследваше с хапливите си шеги Норбер, маркиз дьо Кроазноа, дьо Кайлюс, дьо Люз и други млади хора, вечеряли в дома дьо Ла Мол, че най-накрая ги принуди да си отидат. Тя гледаше Жулиен със странен поглед.

„Може би този поглед е преструвка — помисли Жулиен. — Но нейното зачестено дишане, но цялото това смущение! Ба — каза си той. — Кой съм аз, за да съдя за всички тия неща? Та пред мене стои най-умната, най-хитрата от жените в Париж. Това зачестено дишане, което насмалко не ме трогна, тя го е научила от Леонтин Фей, която толкова обича.“

Те бяха останали сами; разговорът явно замираше. „Не! Жулиен не чувствува нищо към мене“ — каза си Матилд, почувствувала се наистина нещастна.

Когато той се сбогуваше с нея, тя му стисна силно ръката.

— Вие ще получите тази вечер писмо от мен — каза му тя с толкова променен глас, че той дори не можа да го познае.

Това начаса покърти Жулиен.

— Баща ми — продължи тя — цени извънредно много услугите, които вие му правите. Не трябва да заминавате утре; измислете някакъв предлог.

И тя побягна.

Снагата й беше омайна. Невъзможно беше да си представиш по-красив крак, тя тичаше с такава грация, че Жулиен остана захласнат; но ще се досети ли читателят за какво помисли той, щом тя се скри от очите му съвсем? Обиди го повелителният тон, с който тя беше му казала тия думи „не трябва“. И Луи XV, когато умирал, бил силно докачен от думите „не трябва“, които изтървал несръчно придворният му лекар, а Луи XV тъй или инак не е бил парвеню.

След час един лакей връчи на Жулиен писмо; то беше чисто и просто любовно обяснение,

„Стилът не е чак толкоз надут!“ — каза си Жулиен, като се мъчеше с литературни забележки да сдържи радостта, която свиваше мускулите на бузите му и го караше да се смее неволно.

„И тъй, значи — възкликна той изведнъж, защото чувствата му бяха много силни и той не можеше да ги сдържа, — аз, бедният селянин, получих любовно обяснение от една знатна дама!

Но и аз не се посрамих — додаде той, като сподавяше колкото можеше радостта си. — Аз съумях, да запазя достойнството си. Не казах, че обичам.“ Той се залови да изучава формата на всяка буква; госпожица дьо Ла Мол имаше красив ситен английски почерк. Той почувствува нужда да се заеме с някаква телесна работа, за да се избави от радостта, стигаща до полуда.

„Вашето заминаване ме принуждава да говоря… Би било свръх силите ми да не ви виждам вече.“

Една мисъл озари Жулиен като откритие, накара го да прекъсне изследванията си над Матилдиното писмо и го зарадва още повече. „Аз възтържествувах над маркиз дьо Кроазноа — провикна се той, — макар да говоря с нея само сериозни неща! А той е толкова красив! Има мустачки, бляскава униформа; сеща се да каже винаги точно навреме, някоя умна и духовита дума.“

Жулиен преживя блажени минути; той се луташе из градината, обезумял от щастие.

По-късно се качи в канцеларията си и заповяда да доложат за него на маркиз дьо Ла Мол, който за щастие не беше излязъл. Като му показа няколко облепени с марки писма, получени от Нормандия, Жулиен лесно го убеди, че грижите около нормандските дела го задължават да отложи заминаването си за Лангедок.