Аркадий Стругацки - Човекът от преизподнята

— Почакай — каза слисан Гаг. — Млъкни за малко. Говори по същество, какво ми бърбориш.

— Не разбрах заповедта, господине — веднага отвърна Драмба.

— Ами… например женен ли е, какво му е образованието… деца… Разбра ли?

— Сведения за жената на Корней нямам. За образованието му — също. — Роботът направи пауза. — Имам информация за сина: Андрей, около двайсет и пет годишен.

— За жена му нищо не знаеш, но за сина му знаеш, така ли?

— Да. Преди единайсет години получих заповед да мина на разположение на юноша, по косвени данни около четиринайсет годишен, който Корней наричаше „син“ и „Андрей“. Намирах се на негово разположение четири часа.

— А после?

— Не разбрах въпроса, господине.

— После виждал ли си го?

— Не, господине.

— Разбра-ах — рече замислено Гаг. — Е, и с какво се занимавахте с него през тези четири часа?

— Разговаряхме. Андрей ме разпитваше за Корней.

Гаг се препъна.

— Всичко, което знаех бе ръст и тегло. После той ме прекъсна. Пожела да му разкажа за работата на Ян на другите планети.

Да-а-а. Значи такива ми ти работи. Е, това не ни засяга. Ама че дръвник! Няма защо да го питам и за къщата, ясно е — нищо не знае. Всичките ми планове провали, безделника му с безделник. Защо все пак Корней ми го пробута? А пък аз няма да го оставя, докато не го проверя!

— Напомням ви — сигнализира Драмба, — че вие имахте намерение да вървите към къщи.

— Ами да, имах намерение. Защо?

— Ние все повече се отдалечаваме от посоката на движение, господине.

— Теб никой не те пита — каза Гаг. — Искам да видя какво е това нещо на хълма.

— Това е обелиск, господине. Паметник над братска могила.

— На кого? — живо попита Гаг.

— На героите от последната война. Преди сто години археолозите открили на този хълм братска могила.

Ще видим, помисли си Гаг и ускори крачка. Дръзка и дори страшна мисъл му мина през главата. Рисковано е, помисли си той. Ох, ще ми откъснат главата! А защо? Аз откъде да знам кое как е? Тук съм нов човек, нищо не разбирам, нищо не знам… Пък и навярно нищо няма да излезе от това… Ами ако излезе… Ако стане, значи всичко е точно. Добре, нека опитаме.

Хълмът беше нисък, около двайсет — двайсет и пет метра височина, а над него се издигаше гранитна плоча, още толкова висока. Беше гладко полирана от едната страна и грубо одялана от всички останали страни. На полираната повърхност беше издълбан надпис — със старинни букви, които Гаг не познаваше. Той обиколи обелиска и се върна на сянка. Седна.

— Редник Драмба! — каза той тихо.

Роботът обърна към него ушатата си глава.

— Когато казвам „редник Драмба“ — отново тихо рече Гаг, — трябва да отговаряш: „Слушам, господин ефрейтор“.

— Разбрах, господине.

— Не господине, а господин ефрейтор! — развика се Гаг и скочи на крака. — Господин ефрейтор, разбра ли? Селско корито!

— Разбрах, господин ефрейтор.

— Не „разбрах“, а „тъй вярно“!

— Тъй вярно, господин ефрейтор.

Гаг се приближи плътно до него, сложи ръце на кръста си и се вторачи отдолу нагоре към непроницаемата матова решетка.

— Ще направя от тебе войник, приятелче — рече той с ласкаво-зловещ глас. — Как стоиш, хаймана с хаймана? Мирно!

— Не разбрах, господин ефрейтор — монотонно избоботи Драмба.

— По команда „мирно“ трябва да събереш пети и да раздалечиш пръсти, да изпъчиш гърдите си, колкото се може по-напред, да долепиш длани към бедрата и да разпериш лакти… Ето така. Не е зле. Редник Драмба, свободно! По команда „свободно“ следва да отпуснеш крак и да сложиш ръце зад гърба си. Така. Ушите ти не ми харесват. Можеш ли да си наведеш ушите?

— Не разбрах, господин ефрейтор.

— Ето тези неща, които стърчат, можеш ли да ги спуснеш при команда „свободно“?

— Тъй вярно, господин ефрейтор. Мога. Но няма да виждам добре.

— Нищо, ще потърпиш… Хайде да опитаме… Редник Драмба, мирно! Свободно! Мирно! Свободно!

Гаг се върна в сянката на обелиска и седна. Да, де да имаше взвод само от такива войници. Схваща от воле. Той си представи цял взвод от такива драмбовци на позиция в онова селце. Облиза сухите си устни. Такъв дявол и с ракета не можеш да го пробиеш. Само дето едно нещо не мога да разбера: мисли ли този дангалак или не?

— Редник Драмба! — кресна той.

— Слушам, господин ефрейтор.

— За какво мислиш, редник Драмба?

— Чакам заповеди, господин ефрейтор.

— Юнак! Свободно!

Гаг избърса с пръсти капчиците пот, избили на горната му устна, и каза: