Дейвид Шилър - Дзен — джобен пътеводител

Дори години наред да ни се струва, че нашите усилия да се съсредоточим остават безрезултатни, все някой ден лъч светлина ще облее душата ни и колкото повече усилия сме вложили, толкова по-ярък ще е той.

Десет години лутане

вдън гората.

Днес — буен смях

на брега на езерото.

Просветлението — сатори или кеншо — е главната цел на Дзен. То е проглеждане за собствената природа, осъзнаване на собствената Буда-същност, освобождаване от цикъла на раждане и смърт. То е „да умреш и после да се върнеш към живота“. Според сборника с коани Денкороку , „Дори да седиш неподвижно, докато мястото, на което си седнал пропадне… дори да си човек с безупречно поведение, извършил само възвишени дела, не си ли постигнал просветление — не можеш да се освободиш от затвора на света“.

Дзен-литературата изобилства с примери за неочаквани случки, които предизвикват просветление — Буда видял утринна звезда, Банкей изкашлял кървав съсирек, Сян-йен чул камъче, което ударило стъблото на бамбука. Едно от най-добрите описания на истинското преживяване принадлежи на Сокей-ан Сасаки.

„Един ден успях да изтрия всички понятия от съзнанието си. Изоставих всякакви желания. Отхвърлил всички думи, с които мислех до момента, стоях в покой. Чувствах се малко особено — като че ли нещо ме носеше или докосвах някаква непозната за мен сила… и изведнъж — «дз-з-зът» — влязох! Намирах се в кожата си, разбира се, но имах чувството, че стоя в центъра на Космоса. Говорех, но думите ми бяха загубили смисъла си. Виждах хора да идват към мен, но всички те бяха един и същи човек. Всички те бях аз! Видях света за първи път. Дотогава мислех, че съм бил роден. Но сега разбрах, че това не е истина — никога не съм се раждал — аз съм Космосът — не съществува никакъв отделен индивид на име господин Сасаки“.

Що се отнася до спокойствието на мъдреца, той не е спокоен, поради това, че спокойствието смята за добродетел. Той е спокоен, просто защото многообразието на нещата не може да наруши неговото спокойствие. Когато водата е спокойна, тя може да отрази всяко косъмче от веждите и брадата. Сръчният дърводелец я използва, за да нагласи нивелира. След като спокойната вода може всичко това, колко повече може спокойното съзнание! Съзнанието на мъдреца е огледало на небето и земята, което отразява всичко.

Просветлението е като луна, отразена във водата. Нито луната се намокря, нито водата се разплисква. Въпреки че светлината й е необятна, луната се отразява във всяка малка локвичка. Цялата луна и цялото небе се побират в една-единствена капчица роса върху стръкчето трева.

Тъй като покривът капел, дзен-учителят изпратил двама монаси да донесат нещо, в което да се събира водата. Единият донесъл ведро, другият — кошница. Първият бил строго сгълчан, вторият — щедро похвален.

Ведрото се препълни.

Да изучаваш Будизма, значи да изучаваш собственото Аз. Да изучаваш собственото Аз значи да го забравиш. Да забравиш собственото Аз означава да бъдеш просветлен от всичко, което те заобикаля. Да бъдеш просветлен от всичко, което те заобикаля, означава да отхвърлиш собственото си тяло и разум и телата и разума на другите. Просветлението изчезва безследно — и тази безследност продължава безкрай.

Всичко, което е повече от истината, би било прекалено много.

Среднощ, дълбоко в планината

седя вглъбен,

Наоколо е пусто и спокойно —

човешките дела не стигат тук.

Безкрайна нощ погълнала е

всичкия уханен дим на пръчицата.

Робата ми се превърна в одежда от роса.

Безсънен тръгвам през леса…

Внезапно над върха

изплува пълната луна.

Ексцентричен гений, високо ценен колкото заради ума, толкова и заради проникновеността си, Иккю Содзюн (1394–1481) е една от любимите фигури на японския Дзен. Говори се, че бил син на императора и една придворна дама. Бил изключително надарено дете и отрано се забавлявал да разкрива лицемерието, безсмисления и опорочен по онова време Дзен. По-късно той издирил и упорито следвал най-безкомпромисния учител на епохата. След години сурово самоусъвършенстване, неочаквано получил просветление, чувайки дрезгавия грак на гарван, докато се носел през нощта в лодка по езерото Бива.

След смъртта на своя Учител, Иккю се скитал в продължение на тридесет години и живял сред хора от всички слоеве на обществото — благородници, търговци, проститутки, поети, художници. Наслаждавал се на жените и сакето и не преставал да отрича ортодоксалната религия. Иккю, който сам нарекъл себе си „лудият облак“, е забележителен поет, калиграф и художник. Сред любимите творби на Дзен-будизма са и две негови стихотворения: