Аркадий Стругацки - Вълните усмиряват вятъра

„Абе какво става с мене днес?“ — помислил си той със страх и досада и се опитал да се съвземе. Светът все така чезнел в полумрак и ушите му звънели, но в същото време Сандро вече напълно се бил овладял. Било почти 10 часът, усещал силна жажда, но вече не се чувствувал слаб и трябвало да свърши работата, за която пристигнал тук. Той се изправил и в същия миг видял, че долу от зелените шубраци излиза на пътеката същият онзи човек. Той се спрял и се загледал някъде встрани от Сандро, а веднага след него от храсталаците; излязло и застанало до краката му същото онова рунтаво куче, и то се загледало към Сандро, и Сандро мимоходом забелязал, че то не е никакво куче, ами млад главанак. И Сандро вдигнал ръка, без сам да знае защо — дали за да им махне за поздрав, или за да привлече вниманието им, но онзи човек ое обърнал с гръб към него, а на Сандро му причерняло пред очите и земята рязко се завъртяла надолу и наляво.

Когато отново дошъл на себе си, се оказало, че седи на една пейка в курортното градче Розалинда, а наблизо е онази същата нула-Т-кабина, от която бил пристигнал тук. Все така продължавало леко да му се гади и изпитвал жажда, но светът му изглеждал ясен и приветлив и било 10 часът и 42 минути. Безгрижните елегантно облечени хора, които минавали покрай него, започнали да го гледат с безпокойство и да забавят крачките си, после неочаквано отнякъде се изтъркалял киберсервитьор и му поднесъл висока запотена чаша с някакъв специалитет на заведението…

След като го изслушал докрая, Тойво известно време мълчал, а после казал, като внимателно подбирал думите си:

— Всичко това на всяка цена трябва да го включиш в доклада си.

— Да речем, че го включа — отвърнал Сандро. — Но на какво да се опра?

— Както ми го разказа, така и го напиши.

— На тебе ти го разказах така, сякаш ми е прилошало от горещината и съм видял всичко това като насън.

— Значи не си сигурен, че е било сън.

— Че откъде да знам? Та нали всичко това бих могъл да ти го разкажа така, сякаш съм бил изпаднал под въздействието на хипноза и всичко това е било насочена халюцинация…

— Мислиш, че тази халюцинация ти е внушил главанакът ли?

— Не знам. Може би. Но по-скоро не вярвам. Той беше твърде далеч от мен, най-малко на 70 метра… Пък и беше доста млад, за да може да се справи с такова нещо… И после — откъде накъде?

Двамата помълчали. След това Тойво попитал:

— А какво каза Биг Бъг?

— Уф, той не ми даде устата си да отворя, даже не ме погледна. „Зает съм, отивай на разположение на Глумов.“

— Я ми кажи — рекъл Тойво, — сигурен ли си, че нито веднъж не си слизал до тази вила?

— В нищо вече не съм сигурен. Само в едно съм убеден, че работата с тези „вануинкъловци“ никак, ама никак не е чиста. Занимавам се с тях от началото на годината, а нищо не се изяснява. Напротив, с всеки следващ случай работата става по-мътна. Но, разбира се, такова нещо като днешното още не беше се случвало, това вече е извън всякаква мярка…

Тойво казал през зъби:

— Ти разбираш ли на какво мирише тази работа, ако всичко това наистина се е случило с тебе? — И изведнъж се сетил. — Чакай малко! А регистраторът? Какво има в паметта на твоя регистратор?

Напълно примирен със съдбата си, Сандро отвърнал:

— Нищо няма в регистратора ми. Оказа се, че не е бил включен.

— Знаеш ли какво заслужаваш!!!

— Знам. Макар много добре да си спомням, че специално го заредих отново и го включих, преди да изляза.

ДОНЕСЕНИЕ-ДОКЛАД

№047/99

„Комкон-2“

Урал-Север

Дата: 4–11 май 99 година

Автор: С. М. Мтбевари, инспектор

Тема 101: „Рип Ван Уинкъл“

Съдържание: резултати от проверката на „групата от 80-те години“

Вашето нареждане да извърша проверката получих на 4 май сутринта и веднага пристъпих към изпълнението му.

4 май, 22:40.

Астангов, Юрий Николаевич. На контролния адрес отсъствува. Нов адрес в ГВИ не е оставил. Запитванията до роднините, приятелите и хората, които го познават служебно, не дадоха никакви резултати. Всички отговаряха едно и също: нищо не можем да кажем, през последните години не поддържаме връзка, защото след завръщането си през 95 година той стана още по-необщителен. отколкото преди да изчезне. Нищо не излезе и от проверката в космодрумната мрежа, в околоземния нулев транспорт и в системата на ППО (предприятията с повишена опасност). Предполагам, че Ю. Астангов, както и миналия път, „се е уединил в дебрите на басейна на Амазонка, за да доизглади своята нова философска система“. (Интересно би било да поговорим с някой, който познава предишните му философски системи. Лекарите отричат, но според мен той си е побъркан.)