Аркадий Стругацки - Второто нашествие на марсианците ((Записки на един здравомислещ))

Да, съвсем забравих. Днес надниквам в гостната и виждам: седи Харон, а до него някакъв приятен господин с големи очила. Познах го и буквално се вцепених. Беше онзи бунтовник, когото фермерите заловиха пред очите ми. Той също ме позна и също се вцепени. Известно време се гледахме един друг, след това се опомних, поклоних се и излязох. Не знам какво е наговорил на Харон за мен. Впрочем той скоро си отиде. Смело заявявам: това не ми харесва! Ако ще се занимават с легална борба, както официално им е предложено, с всякакви там митинги, брошурки, вестници, тогава — моля. Но ако още само веднъж видя в своя дом автомати и прочие железа, тогава извини ме, скъпи зетко, нашите пътища се разделят. Не мога повече!

За да се успокоя, прегледах вчерашния запис на разговора ми с Харон. Според мен логиката ми е безупречна. Той така и нищо не можа да възрази. Жалко само, че съм го записал по-свързано и по-убедително, отколкото съм го казал. Съвсем не умея да говоря, това ми е слабото място.

В сутрешните вестници имаше интересно съобщение за всеобща демобилизация и пълна демилитаризация на страната. Слава богу, на края го измъдриха! Трябва да се разбира в смисъл, че марсианците изцяло са взели отбраната в свои ръце и на нас сега това няма да ни струва пукнат грош, ако не смятаме, разбира се, стомашния сок. В речта на президента по този въпрос нищо не е казано буквално, но се чете между редовете. „Досегашните военни разходи, казва той, се насочват към повишаване на благосъстоянието и за развитие на корабостроенето, предстоят някои трудности, свързани със съкращаването на военната промишленост, но това явление е съвсем временно.“ И той подчертава още, че никой няма да пострада от реорганизацията. Разбирам го в смисъл, че военните магнати и генералите ще получат добър пай. Богат народ са тези марсианци! А демобилизацията вече започна. Парал разпространява слуховете, че и полицията ще бъде премахната. Пандарей искаше да го тикне в ареста, но не му позволихме. Слуховете, разбира се, са си слухове, но на мястото на Пандарей бих се държал по-предпазливо.

Не, нищо не ми се иска да записвам днес. Ще си взема вчерашната реч пред Харон и ще я препиша на чисто. Хубава реч!

Утрото беше необикновено чисто и ясно. (Температура — плюс двадесет и един, облачност — нула бала, безветрие.) Колко приятно е да станеш рано сутринта, когато слънцето е вече изчистило утринната мъгла, но въздухът още е свеж и прохладен и крие нощни аромати. Ситни капчици роса треперят в милиарди дъги и преливат като скъпоценни камъни върху всяка тревичка, върху всяко листенце, върху всяка паяжинка, която търпеливо паяче е изтеглило за една нощ от своето жилище до люлеещото се клонче. Не, с художествената ми проза не се получава така добре. От една страна, уж всичко е правилно, на места красиво, но все пак някак… Не знам, не е както трябва. Ама нейсе. Вече втори ден всички сме с превъзходен апетит. Казват, тайната е в синия хляб. Наистина е интересен продукт! Преди никога не ядях хляб освен като сандвич, въобще ядях малко хляб, а сега буквално се тъпча с него. Топи се в устата като сладкиш и абсолютно не товари стомаха. Дори Артемида, която винаги се е грижила за фигурата си значително повече, отколкото за семейството си, сега не може да се удържа и яде така, както се полага да яде една млада, здрава жена на нейна възраст. Харон също яде и е доволен. На моите нелишени от язвителност намеци той отговаря само: „Едното не пречи на другото, тате. Едното на другото не пречи.“

След закуска тръгнах към кметството, отидох в самото начало на работния ден. Нашите още не бяха се събрали на „петачето“. Господин Никострат не изглежда добре. При всяко движение се мръщи, пипа се отстрани и сегиз-тогиз тихо стене. Шепне като болен, никакво внимание не обръща на ноктите си. През целия ни разговор нито веднъж не ме погледна, но разговаряше вежливо, учтиво, без следа от обичайната си ирония. Наистина било получено циркулярно писмо, потвърждаващо старото положение за пенсионните осигуровки. Моите документи сигурно вече били при министъра. Имало основание да се мисли, че всичко ще мине благополучно и ще получа първа степен, но нищо не пречело да се помоли господин кметът да изпрати специално писмо до министъра, в което да се потвърждава моето лично участие във въоръжената борба против бунтарите. Тази идея много ми допадна и ние се договорихме с господин Никострат, че черновата на въпросното донесение ще напиша аз, а той ще го редактира и ще го представи на господин кмета за разглеждане.