Аркадий Стругацки - Второто нашествие на марсианците ((Записки на един здравомислещ))

Камионът потегли в една посока, а аз в другата и след час си бях в къщи — съсипан, измъчен и болен. Ще отбележа между другото, че господин Никострат седеше в гостната и Артемида го черпеше с чай. Изобщо не ми беше до тях. Хермиона зашета около мен, приготви леглото, сложи лед на сърцето ми и скоро заспах, а когато се събудих в полунощ, разбрах, че екземата отново се изостря. Беше ужасна, мъчителна нощ.

Температура — плюс седемнадесет градуса, облачност — десет бала, проливен дъжд.

Да, те са бунтовници, хора, вредни за всеобщото спокойствие. И все пак не мога да не ги съжалявам — целите прогизнали, мръсни, преследвани като зверове. И в името на какво? Анархизъм ли е това? Протест против несправедливостта? Но против коя от несправедливостите? Решително не ги разбирам. Странно, сега си спомних, че при преследването нямаше нито автоматни гърмежи, нито взривове на гранати. Сигурно са им свършили боеприпасите.

Хермиона искаше да прекарам деня в постелята, но не я послушах и постъпих съвсем правилно. Към обяд се почувствувах добре и веднага след това реших да изляза в града. Човекът е слабо същество. Какво да крия — нямах търпение да разкажа на нашите за страшните и трагични произшествия, на които имах нещастието да стана свидетел. Наистина към обяд тези събития ми се струваха вече не толкова трагични, колкото романтични. На „петачето“ моят разказ имаше огромен успех, затрупаха ме с въпроси и дребното ми самолюбие беше напълно удовлетворено. Забавно беше да следиш Полифем. (Той между другото вече е единственият член на антимарсианската дружина, който все още се мотае с ловджийска двуцевка.) Когато възпроизведох на нашите разговора ми с офицера-бунтовник, той веднага се наду, ставайки съпричастен с отчаяната и опасна дейност на метежниците. Дори стигна дотам, че призна бунтарите за смели момчета, макар и постъпващи противозаконно. Какво искаше да каже, аз не разбрах, пък и никой не разбра. Той дори заяви, че на мястото на бунтарите би показал на „онези селяндури“ колко струва кило барут, и тогава едва не стана побой, защото братът на Миртил е фермер и самият Миртил произхожда от фермерско семейство. Не обичам кавгите, не ги понасям и докато разтърваваха побойниците, отидох в кметството.

Господин Никострат беше любезен с мен, отзивчиво се заинтересува за здравето ми и със съчувствие изслуша разказа ми за вчерашните приключения. Пък и не само той — всички чиновници оставиха текущите дела и се насъбраха край мен. И тук успехът беше пълен. Всички се съгласиха, че съм действувал мъжествено и моето поведение ми прави чест. Трябваше да стисна много ръце, а красавицата Тиона дори помоли за разрешение да ме целуне, което разрешение, разбира се, аз дадох с удоволствие. (Дявол да го вземе, отдавна не са ме целували млади момичета! Да си призная, дори бях забравил колко приятно е това.) Относно пенсията господин Никострат ме увери, че всичко вероятно ще бъде наред и ми съобщи под секрет, че въпросът с данъците бил вече окончателно решен: от юли данъците ще се събират във вид на стомашен сок.

Този наш увлекателен разговор, за съжаление, беше прекъснат от един истински скандал. Вратата на кабинета на господин кмета изведнъж зейна, на прага се появи господин Корибант и с гръб към нас започна да крещи на господин кмета, че няма да остави тази работа така, че това е нарушаване свободата на словото, че това е корупция, че господин кметът трябва да помни печалната съдба на господин Лаомедонт и тъй нататък. Господин кметът също беше повишил тон, но не колкото господин Корибант и аз така и не разбрах какво точно говореше той. Господин Корибант в края на краищата тресна вратата и си отиде и тогава господин Никострат ми обясни каква е работата. Оказва се, че господин кметът глобил и закрил за една седмица нашия вестник, защото в броя преди два дни господин Корибант публикувал стихове, подписани от някой си „Хикс-Игрек-Зет“, в които имало такива редове: „А на хоризонта, тъй далечен, Марс гори в свирепа светлина.“ Господин Корибант отказал да се подчини на кмета и вече втори ден те се ругаят ту по телефона, ту лично. Обсъждайки произшествието, ние с господин Никострат стигнахме до единното мнение, че и двете страни в този спор са по своему и прави, и неправи. От една страна, наказанието, наложено от господин кмета, е прекалено сурово, още повече че стихотворението като цяло е съвсем безобидно, доколкото разказва за неизлечимата любов на автора към нощната фея. Но, от друга страна, ситуацията е такава, че лъвът не трябва да се дразни; и без това господин кметът си има достатъчно неприятности, та дори и с оня същия Минотавър, който завчера отново се напил и повредил с вонящата си цистерна една марсианска кола.