Брус Стърлинг: Специална мисия

Юджин мислено се учуди: той дори не знаеше, че още съществува такова нещо като мексиканска нация. Интересно, помисли си, кой дърпа нишките на нейното правителство.

Подготовката отне осем дни. Приборите в клиниката на Флорес смениха цвета на кожата и очите на новия клиент, прекроиха бръчките покрай очите му. Ваксинираха го против местните и изкуствените щамове малария, тиф и жълта треска. Внесоха нови щамове бактерии в стомаха му, за да го защитят от дизентерия, и му биха ваксина срещу алергична реакция при неизбежните ухапвания от кърлежи, бълхи и най-страшния враг — винтовия червей.

Когато дойде време да се прости с доктора, разчувстваният Юджин заплака. Бършейки очи, натисна със сила лявата си скула. В главата му нещо изпука и от лявата гайморова кухина се изля течност. Старателно, но незабелязано той я събра в носната си кърпа. При прощалното ръкостискане притисна влажната тъкан към голата кожа на китката на доктора, а кърпата остави на масата.

Когато той и неговите мулета пресякоха царевичните ниви и навлязоха в джунглата, токсините, предизвикващи шизофрения, вече бяха свършили работата си: разумът на доктора се разби като паднала на пода ваза.

Джунглите в низините на Гватемала съвсем не са курорт за човека от орбита. Това са безкрайни коварни блата, подивели, но отдавна познаващи човешката ръка. През XII век са били спрени от каналите на маите и техните царевични полета; през XX и XXI век в джунглите дойде смъртоносната логика на булдозерите, огнеметите, дефолиантите и пестицидите. Но всеки път когато човек за малко отстъпеше, тресавището нанасяше ответния си удар, ставайки още по-страшно отпреди.

Някога джунглите са били прорязани от пътеките на дървосекачите, търсещи червено дърво за износ. Сега нямаше просеки, понеже и червено дърво не беше останало.

Това не беше чисто природна гора. Това беше човешки артефакт, също като генетично изменените уродчета, насадени в стройни редове в новозалесените гори на Синтеза в Европа и Северна Америка. Тук растяха криви растителни отрепки: тръни, мескитово дърво, ядливи палми, лиани. Те поглъщаха цели градове, а на някои места дори стари петролни рафинерии. Бързо разплодилите се в отсъствието на естествени врагове папагали и маймуни превръщаха нощите в същински ад.

Юджин не можеше да се заблуди, защото постоянно сверяваше пътя си със сигнала от сателита. Но и нищо хубаво не чувстваше. Премахването на мошеника-филантроп се оказа толкова лесно, че не му достави никакво удоволствие. Цел на пътешествието му беше зловещата асиенда на американския милионер от XX век Джон Огъст Оуенс, а сега — щаб-квартира на маите.

Върховете на тикалските пирамиди се показаха над дърветата трийсетина мили преди самия град. Юджин позна столицата на Ренесанса по спътниковите снимки. Той вървя, докато се стъмни, и пренощува в полусрутената църква на едно превзето от джунглите село. Сутринта уби двете мулета и продължи нататък пеш.

В подстъпите към Тикал в джунглите се появиха ловни пътеки. На миля от града го хванаха двама часови, въоръжени с инкрустирани с обсидиан тояги и автоматични винтовки от края на XX век.

Стражите изглеждаха прекалено високи за етнически маи. Вероятно бяха наемници, а не коренни гватемалски индианци. Говореха само на езика мая с редки думи на развален испански. С помощта на компютъра Юджин жадно запоглъща езика, без да престава жално да стене на английски.

Бяха му вързали ръцете зад гърба, претърсиха го за оръжие, но нито го биха, нито го мъчиха. Преведоха го през покрайнините — къщи с тръстикови покриви, царевични ниви и малки градини. Накрая го предадоха в ръцете на някакви жреци, обитаващи елегантен дървен офис в подножието на една от пирамидите.

Заради разпита жрецът си свали шапката и извади от устата си нефритовата пръчица; в гласа му се появиха заучени студени бюрократични нотки. Той говореше перфектен английски, а от осанката и жестовете му лъхаше такава надменност, каквато се появява само при дълго упражняване на неограничена власт. Юджин с лекота премина в съответната модалност и започна да дава очаквани отговори. Представи се за беглец от системата, копнеещ за живот сред така наречените човешки ценности, които и Синтезът, и дзайбацуриите считат за отживелици.

Отведоха го нагоре по една стълба и го затвориха в неголяма, но не и тясна каменна килия на самия връх на пирамидата.

Казаха му, че ще може да стане маия чак когато се освободи от всички лъжи, когато се очисти и възроди. А през това време трябва да учи езика. Заръчаха му също да наблюдава всекидневния живот на града и да чака видения.