Джери Олшън: Защото е там

— Мадам, каза той — не мога да разбера защо трябва да се отправяте към полярните региони, но може би бихте имали повече основания да отидете, ако може да се вярва на претенциите ви за родословното ви дърво.

— Полар, шмолар — каза тя с ръмжене, — за пръв път през моя живот ми е топло. Освен това, ние говорим за вас. Почти никой на Реката не беше възкресен заедно с някой, който е познавал от преди, но все пак ти и Амундсен бяхте възкресени един до друг. Не мислиш ли, че има някаква причина за това?

Висок хор на одобрение заля стаята, но Пиъри сложи край на това, като удари с празната си бирена халба по излъскания барплот:

— Може би е имало причина — каза той. — Може би съществата, които са ни поставили тук искат да достигнем до Северния полюс. А това, доколкото знам, е достатъчно добро основание да се държим настрана. Правя това, което искам, а не каквото някакъв пиклив чужд бог ми казва да правя.

В бара за момент настъпи тишина. Никой не беше зарадван да разчита на милостта на създателите на Речния свят. По-голямата част от цялостната система на хорските вярвания бе разрушена с един удар в деня на възкресението и Църквата на втората възможност, която проповядваше индуската доктрина за изкупление чрез самопречистване, бе слаб заместител на изгубената амбиция, която беше отстранила хуманността за толкова дълго.

Обитателите на Речния свят се нуждаеха от нова посока, която да осмисли наново новият им живот и те не обичаха да им бъде напомняно за това.

Гласът на Амундсен наруши неудобната тишина:

— Ето защо мисля, че трябва да тръгнем на юг. С цялото това внимание, насочено към Северния полюс, никой не помисля да тръгне в обратна посока.

Пиъри изсумтя:

— Север, юг, има ли някаква разлика? Ние живеем в изкуствен свят. Всяко изследване, което правим, означава толкова, колкото мравките, които изследват кухнята ти.

— А има ли повече смисъл това да си седиш на задника?

Пиъри не отговори само помаха с празната си бирена халба на бармана.

— Знаеш ли какво си мисля? — продължи Амундсен. — Мисля, че си изгубил хъса си. Ти бе най-неуморният човек, когото познавах, но откакто се пробудихме тук, се страхуваш дори да се разхождаш по брега. Вилнееш наоколо като старо морско куче, но постъпваш като стара жена. Ти…

— Достатъчно — Пиъри остави чашата си.

Амундсен поклати глава:

— Не, не е достатъчно. Ти беше първия човек, който застана на върха на Земята, но позволи на този свят да те победи без битка. Станал си треперещ, малодушен… — Каквото и друго да възнамеряваше да каже, не можа да се чуе от юмрука на Пиъри.

Тъй като и двамата бяха седнали, беше труден удар, но бе достатъчно да събори Амундсен от стола му.

Той се стовари на дървения под, повличайки Греса със себе си. Другите хора в таверната викаха от удоволствие, докато той се изправяше на краката си, после залитна към Пиъри и му върна удара, запращайки го към бара.

Може би всичко щеше да свърши дотук, но виковете „Бийте се! Бийте се!“ направиха невъзможно помиряването, а Пиъри изглежда въобще нямаше настроение да се помирява. Той се хвърли напред, възстановявайки се от удара на Амундсен, като ръмжеше като вълк и силно ръгна Амундсен в ребрата. Това му даде възможност да се изправи.

Хората в таверната обръщаха с трясък столове и маси и оформиха един крещящ и дюдюкащ кръг около двамата противници. Но те не обръщаха никакво внимание на тълпата.

Те се държаха на една ръка разстояние един от друг, като си разменяха удари като боксови круши, всецяло погълнати от глупавия си бой. На първо време по-дългата захватка на Амундсен му даде предимство, помогна му да разкървави носа на Пиъри и да му избие един зъб, но това само наля масло в огъня на Пиъри. Накрая той изпрати Амундсен с широк махов удар назад и Амундсен удари главата си в края на масата, докато падаше. Повече не се изправи.

Задъхвайки се и с разкървавени нос и уста, Пиъри се наведе за да провери дали Амундсен все още диша. Удовлетворен, а също доволен че е защитил частта си, той обви лявата ръка на Амундсен около рамото си и го изправи:

— Някой да ми помогне да го заведа вкъщи — каза той.

Греса подхвана другото му рамо и двамата заедно изтеглиха от таверната изпадналия в безсъзнание изследовател.

Те щяха да пропуснат закуската, ако Греса не бе прекарала нощта при тях, но когато първите сутрешни лъчи надникнаха през единствения прозорец на колибата, тя стана от походното легло на Пиъри, събра граалите им и ги занесе при обществения камък на граалите за да ги зареди отново.