Брайън Олдис - А не сте ли андроид?

— Разпадане на двигателната синхронизация — отбелязва той. — Покажи си пръстта. Не мирише ли на изгоряла гума?

Разглежда подозрително показалеца и съвсем неочаквано го захапва.

— Какво правиш, идиот такъв! — изпищява жена му и го избутва. — Колко пъти съм ти казвала да не се правиш на любовник, когато съм заета. Ти изглежда само за онази работа мислиш. Марш от кухнята!

Олдис отстъпва. Претърпял е временно поражение, но изобщо няма намерение да се предава. Все по-ясно е, че жена му е хваната в капана и съвсем скоро всичко ще си отиде на мястото. Когато тя застила масата за закуска, планът за бойните операции е напълно готов.

Качен на стол пред вратата на кухнята, той изсипва разяждащ прах в деколтето на жена си. Тя изпищява и разлива горещия чай върху краката му.

— Да не си откачил?! Какви са тези тъпанарски шеги! — сърдито пищи тя.

— Нищо де. Просто бях решил да избърша праха от картината. — Невинното му изражение би направило чест на всеки актьор, но тя не отстъпва.

— Няма да ти позволява да се отнасяш към мен като към механична кукла — казва.

— Така, така… Хайде, повтори го — казва той толкова тихо, че тя не го чува.

Жената бързо оставя горещите палачинки на масата и усилено започва да се чеше — значи прахът все пак й действа. Олдис е разочарован: пластмасовата гръд би трябвало да бъде безчувствена. А тя се чеше. Нещо повече — казва, че ще отиде в спалнята да се преоблече.

— Какво има? — предизвиква я Олдис. — Да не ти е изгоряло бушончето?

— На теб ти се е развинтила чивията — отвръща жена му. — Прекаляваш с фантастиката, човече. Онази вечер те събудих, защото насън викаше нещо за Пол и Корнблат 1 1 Фредерик Пол и Сирил Корнблат — американски писатели-фантасти, които често пишат заедно. .

— Не си разбрала, скъпа. Крещях за полукореноплодите. Кошмар на почва градинарски увлечения. В последно време често ми се случва.

Жената му тръгва нагоре да се преоблече. Олдис скача отгоре й.

— Искам да видя дали бенката на лявото ти рамо си е на мястото — казва той.

— Знам ги аз тия номера — отвръща жена му и хлопва вратата на спалнята.

Олдис бързо се връща обратно и слага в чинията й метален кръг, боядисан като палачинка.

След малко идва жена му. Тя е в розов костюм и с розово жакетче — подарък по повод Рождество. Щом сяда, веднага забелязва фалшификатът.

— Какви са тези играчки? На твоите години?! — възкликва тя. — Какво ти става? Ти явно трябва да идеш на… хм… лекар.

Олдис скача от стола.

— Хванах ли те! Най-после се издаде. Искаше да кажеш „на монтьор“, нали?

Жена му е разтревожена.

— Скъпи, ти изглежда си въобразяваш, че аз съм робот или нещо такова. Ако продължаваш така, ще трябва да се лекуваш в психиатрията.

Сяда на масата и започва да дъвче палачинка.

— Виждаш ли — казва с пълна уста. — Аз мога…

И в този момент се задавя. Започва да кашля. Олдис тържествува — всичко е повече от ясно.

— Високоговорителят ти се запуши, нали?! Троха в бобината, нали?! — злорадо крещи той, грабва телефона и набира Скотланд Ярд. През кашлицата си жена му го моли да остави телефона, но той е твърд като диамант.

— Защо не искаш да си признаеш? — пита той. — Кажи честно: „Аз съм робот“.

Съвсем отчаяна, тя казва: „Аз съм роб…“ И в същия миг се разпада на части. По масата се разсипват хиляди детайли — релета, транзистори, зъбчатки, проводници…

— Скотланд Ярд ли е? — крещи Олдис в телефона, когато му отговаря метален глас. — Моля веднага да дойдете тук.

— Без тези номера, Олдис — отвръща тихо металният глас от другия край. — Ти ненапразно фигурираш в картотеката ни. Ние знаем кой си. Ти се хвана в капана.

— Да не би да искате да кажете — изумено крещи той, — че аз съм роб…

И в същия миг се разпада на части.

© 1959 Брайън Олдис

Brian Aldiss

Are You an Android?, 1959

Източник: http://sfbg.us

Свалено от „Моята библиотека“ [http://chitanka.info/text/118]

Последна редакция: 2006-08-10 20:36:49

Фредерик Пол и Сирил Корнблат — американски писатели-фантасти, които често пишат заедно.