Теодор Стърджън - Издайницата

Отървах Джеки от едрата дамска половинка на Шанаман. Жената на главния мениджър на мрежата бе затиснала горкия Фелтнор в един ъгъл и застрашително пълнеше ушите му с отчет за метаболизма на мъжа си.

Представянията свършиха. Аз оставих Мария с Джеки и се присъединих към Джоунс и Шанаман. Общ разговор, на твърде висок глас. Едва по това време се усетих, че щеше да е по-добре, ако не бяхме отишли. Това усещане ми остана до края. Особено силно ме отврати тази история, дето трябваше да стоим в голямата стая, свободни да се местим от един човек на друг, Господ знае колко време, докато сервират вечерята. За броени минутки Мария можеше да се сблъска с един от нейните полтъргайсти и тогава… всъщност Мария го направи именно за броени минутки.

Шанаман тъкмо градеше страхотната развръзка на една безинтересна история, когато видях, че в другия край на стаята Мария мести поглед от Шанаман към господин Джоунс и обратно. От позата и очите й подразбрах, че се бори с нещото. Възможно най-бързо се отделих от Шанаман. Не бе достатъчно бързо. Мария стигна до госпожа Джоунс преди мен, седна до нея и заговори бързо. Когато дойдох до тях, госпожа Джоунс се изправи, хвърли поглед на Шанаман и се насочи към съпруга си.

— Какво става? — попитах нервно.

— Ох, Еди, това се случи отново — щеше да заплаче, ако не бях стиснал ръцете й до болка. — Шанаман има намерение да назначи хора от неговата мрежа във вашето радио, ако го вземе. Само ти, Еди, няма да си загубиш работата.

— И ти го каза на госпожа Джоунс?

— Да… не виждаш ли? Тя го подозираше, а Шанаман си знаеше, че иска да направи точно това. Не можах да се овладея, Еди!

— Това е добре, детето ми — прошепнах. — От нашите глави няма да падне и косъм — гледах към Джоунсови. Струваше ми се, че той не ще да повярва на жена си. Тя очевидно побесня от неговата глупост и му го каза на ухото. Той й обърна гръб и се насочи към Клеър Фелтнор. Тя тръгна да изпомпа още информация от Шанаман. Джеки стоеше до тях и мрачно наблюдаваше как жена му се мръщеше на Джоунс.

— Гледай да стоиш настрана от Джеки — казах, обръщайки се отново към Мария. Но тя се бе измъкнала, докато аз съм се заглеждал в Джоунсови. Сега стоеше близо до прозореца зад мен, мачкаше пръсти и гледаше навън в нощта. Помислих си, че е най-добре да я оставя сама, при положение, че тя му се противи. Междувременно възнамерявах да се опитам да държа другите далеч от нея. Набърках се в разговора между Шанаман и госпожа Джоунс. Той бе кратък и сладък. Тя тъкмо развиваше нещо като бляскава укорителна ария.

— Е, и хич да не си мислиш, че не зная какво си намислил, ти дърт вълк — казваше тя. Подскачаше от яд. Шанаман изглеждаше изумително възмутен. Твърде късно бе да се поправят нещата.

— Мила моя госпожо — каза той помпозно, — съжалявам изключително много, че подозрението ви е достигнало такива размери. А, господин Джоунс, бихте ли дошъл за минутка?

Джоунс се огледа и бързо се отправи натам. Аз видях как сделката с радиото ще се изпари през прозореца, защото Джоунс замахна и плесна жена си през устата. Шанаман в ужас вдигна ръце и отплува напреко през стаята към съпругата си.

И тогава всичко стана бързо. Мария се появи изневиделица, подпря Джеки Фелтнор и му зашепна на ухо, кимайки към Клеър. Джеки изрева, протегна се, завъртя Джоунс и го цапардоса със страхотно дясно кроше. Страхът от публично разкриване бе обсебил цялото дебело лице на Шанаман и той тутакси забърза към вратата, заедно със съпругата си.

Така се завъртя милата малка вечеря у Джоунс. Докато се прибирахме, Мария добави още подробности. Джоунс се срещал с жената на Джеки, Мария била обладана и разказала на Джеки докъде били стигнали нещата, а той ударил Джоунс. Предполагам, че госпожа Джоунс истерично е разкрила блъфа на Шанаман, просто водена от желанието да уязви Джоунс. Това бе нечестива бъркотия, едно от тези ужасни неща, които са ужасни в момента, а след това са забавни. С изключение на едно. Джоунс изобщо не станал след удара на Джеки. Защото бил размазал глупавия си мозък върху месинговата оградка на камината.

Останалото бе грубо. Когато делото свърши и горкият стар Фелтнор бе изпратен зад решетките за трийсет години по обвинение в убийство втора степен, за мен не остана кой знае какво. Заради неблагоприятната публичност на историята, прекъснаха сума ти спонсорски контракти, но здраве да е, нали казвах, че и без друго са твърде много радиостанциите в тоя град. Но неприятностите не приключиха с оставането ми без работа. Еди Гретхен се превърна в човек с хиляда приятели, които не бяха и чули за него. За мен, радиоиграта бе свършила. Това, че Шанаман бе забързал към вратата в нощта на убийството, не го спаси, и той бе осъден заедно с нас. Не ми хареса, че той толкова рева за това, в крайна сметка, големи клечки или не, всичките бяхме в една лодка, дори той се заяде и с мен и пусна дума по студията, че аз не бих могъл да разчитам, дори някой да ме приеме за разговор за постъпване на работа. След моите седем години в радиото! Да-а, грубо. Винаги бях имал пари и хабер си нямах какво е да си беден. Научих го. Мария имаше скътани две хилядарки, но те бързо се изпариха заедно с моите спестявания, които не бяха Бог знае колко. Стигнах калното дъно в деня, когато се опитах да си намеря работа като момче за всичко в едно студио и се отнесоха с мен добре до момента, в който някой ме разпозна и ми дадоха пътя. Смръднята достигна и до издателствата, след което чековете за моите статии взеха да идват на шест месеца, вместо на две седмици, както преди. Продадох няколко под фалшиво име, но и с това можехме да умрем от глад. След процеса Мария едва не ме напусна, защото се чувстваше виновна за смъртта на Джоунс. Убедих я, че това не вярно, казах и, че тя е щяла да го настигне и без друго някой ден, тогава тя позеленя и един ден пусна газта. Пристигнах там овреме и полицейският патрул я извади. След това тя се стегна и взе да помага, вместо да пречи. Боже, само като си я представя как търкаше подовете и ризите ми с белите си ръце, разбирам какво искат да кажат с думите „И за богатия, и за бедния“…