Теодор Стърджън: Издайницата

— Съжалявам, Еди — промълви Джеки. Погледнах към него. Долната ми челюст увисна глупаво, махнах му с ръка да си отива.

— Връщай се при плочите си, Джеки. Предаването ти върви в ефир, не си забравил, нали?

— Да — той се насочи към вратата, обърна се и ме изгледа продължително, после забърза към микрофона си, защото песента свършваше. Джеки бе чудесен. Той би направил всичко за мен, знаех това, но сега нямаше начин да ми помогне.

Как би могла Мария да направи това? Ако го е направила, то защо? Сега прозрях как. Всеки, който ходеше заедно с мен, трябваше да прекарва доста време сам. Нали познавах толкова много народ, непрекъснато сновях от маса на маса. Докато аз съм обикалял, предполагам, че Мария се е заела с нейната си работа. — Това смърди — казах.

Дългият ми опит ме бе научил да се държа леко и свободно пред микрофона, независимо как се чувствах и дали преди да вляза в студиото ми е вървяло или не. Джеки пусна мелодията на предаването ми и червената лампичка пред мен светна. Отпуснах се в размисъл за цялата тази мръсна история и когато последните звуци от мелодията заглъхваха, обесих микрофона на врата си и се залових за работа.

"Седмичната класация, за вас умни момчета и момичета. Говори човекът, който прави шум помежду песните, името му с Еди Гретхен. Ще работим, докато слънцето изгрее и ни спре. Ако имате желанието да чуете някое старо парче, пратете ми телеграма и го посочете. Не ми звънете, щото нямам чак толкова акъл да използвам телефона. Но преди да пусна записи и музика, имам нещо на ум, вижте за какво става дума и бързо съобразявайте. Няма закон, който да ви забранява да ми изпращате лични послания, докато работя. Вие се забавлявате и за мен е забавно. Но ударите под пояса не са хич забавни. Преди малко събрах цяла пачка такива, те не ми доставят особена радост, момчета и момичета. Въпреки това, не ви казвам да спрете да ми ги пращате. Съвсем не. Но като ги пращате, поне си пишете името и адреса. В случай че разбера, че давате погрешна информация, може да ми се доще да ви направя посещение и лично да смачкам някоя муцуна. Помислете си върху това, докато страхотната банда на Тони Редик ви показва майсторлъка си на барабаните в мелодията „Объркани куфари“. Пуснах плочата и я оставих да свири.

Номерът даде резултати. По време на шоуто се получиха още четиринайсет подобни телеграми. Мисля, че почти всички дамски тоалетни бяха представени. Някои от тях бяха забавни, някои бяха гадни, а от някои направо ме заболя. Бяха с имена и адреси. Девет бяха от жени. Не оставяха съмнение, че Мария май бе свършила най-зловредното издайничество, за каквото някога бях чувал. Бе говорила на мъже за съпругите им и на жени за най-близките им приятели. Бе развалила сделки, бе причинила няколко сбивания и развалила няколко иначе щастливи брачни двойки. Не можех да разбера откъде получава информацията си, както и кой дявол я обладаваше и караше да я раздрънква. Обзема… обладава — думата събуди нещо в моя мозък. Ами нали точно това тя почти винаги се опитваше да ми обясни. Причината, поради която не искаше да се събира с хора. И преди бях виждал жени с развързани и зли езици, ама тази жена — проклятие! А бе толкова сдържана! Така перфектно контролираше всяка своя дума и жест! Добре, мислех си вкиснат, трябва да й дам довечера възможност да обясни всичко това. До последната гадна подробност.

Тя спеше, когато се прибрах. Застанах до нея, исках да я целуна, исках да цапардосам хубавата й уста, исках да й разбия зъбите, исках тя да ме прегърне, за да мога да плача на рамото й. Трябва да е усетила, че стоя до нея. Повдигна ръце към мен и се усмихна, без да отваря очи. Извадих от горния си джоб свитъка от телеграми и стиснах пръстите й около тях. Без да продумам, отидох в банята и затворих вратата. Докато събличах дрехите си и си обличах пижамата и халата, я чух как заплака, а след малко затихна. Когато се върнах при нея, тя лежеше, заровила лице в телеграмите.

— Е, ти ме разби — казах с равен глас.

Извърна се към мен съвсем малко, колкото едно черно око да ме погледне съжалително:

— Какво искаш да кажеш?

— Имах намерение саморъчно да ти натрия носа с тези телеграми.

Обърна се към мен и седна. Уплашена и предизвикателна, а не защитаваща и извиняваща се. С изключение на страха, другото бе неочаквано за мен.

— Само не ми казвай, че не съм те предупреждавала — каза меко. — Не ми казвай, че не се опитвах непрекъснато да не ти давам да ме вземаш със себе си по всичките тези места, където ходиш. Не казвай, че не съм правила опити да ти обясня нещата още преди сватбата ни.