Теодор Стърджън: Издайницата

Тя все си повтаряше:

— Излизай си, Еди. На мен няма да ми е зле. Няма да избягам от теб заради това, че ще ме оставяш сама за няколко часа. Иди да се видиш с приятелите си.

Това и правех. Но без файда. Нали не ходех на някакви си бекярски сбирки. Мадамите знаеха, че съм женен и като ме виждаха все сам, придобиваха грешни представи. Така, докато една нощ се прибрах вкъщи и дадох безпрекословни нареждания.

Не ги хареса, макар да не ги оспори. Потрябва й безподобно дълго време, за да се приведе в ред, но дойде, без да писне. Такова покорство бе неочаквано за мен и не се сдържах да не й го кажа. Усмихна се без всякакъв ентусиазъм.

— Бях те помолила да не ме насилваш да излизам с теб — каза тъжно. — Изглежда е дошло времето самият ти да разбереш причината..

Започнахме от 55-та Западна улица и вървеше доста прилично. За вечерта получихме четири покани за обеди, билети за три модни шоута и общо деветдесет и две телеграми по време на програмата ми през нощта. Гордеех се с Мария. Никъде нямаше по-хубава и по-очарователна дама от нея. След първия половин час, изглеждаше, че и на нея й е забавно. Когато в един и половина я набутах в едно такси пред студиото, тя се ухили и стисна ръката ми.

— Може да не съм била права да се страхувам, Еди.

Поне така се надявам. Но беше страхотно. Тръгнах нагоре към студиото, чувствах приятна вътрешна топлина, не поради изпитите скочове. Вървеше програмата на Джеки Фелтнор „Хитове у дома“, два часа въртеше плочи на свирещи в момента в Ню Йорк групи на фона на записани в нощни клубове разговори, така че неосведоменият слушател си мислеше, че слуша на живо. Той ми хвърли особен поглед през плексигласовата преграда и посочи с ръка към масата ми. Промъкнах се покрай купищата грамофонни плочи и взех една пачка от телеграмите, които бяха излезли от телекса до моя микрофон. Като услуга, Джеки прочиташе телеграмите, които идваха за мен от един и половина до два и подготвяше първите парчета, докато неговите се излъчваха. Помислих си, че бе попаднал на някоя по-особена телеграма. Вярно. Сред купищата желания за мелодии се мъдреше един бисер с надпис „Лично“:

Ей, Еди по-добре дръж тази шерлочка, за която си се оженил, далеч от дамските тоалетни, или тя може да остане без едно око. Там е говорила с пет жени една подир друга, изпяла им е точно каквото са искали да научат. На жена ми е казала за повишението на заплатата ми от преди два месеца. Имах си неприятности, синко. Следващият път да я оставиш да си стои вкъщи.

Херцог Дюбукски

Три пъти я препрочетох. Херцогът бе един от моите редовни, изглежда при всяко получаване на заплатата завихряше по един „телеграфен гуляй“. Не бях разбрал кой е той, въпреки твърденията му, че се виждаме често.

— Готино, нали? — каза Джеки като затвори шумонепроницаемата врата на другата секция и дойде при мен.

— Аха — казах — побъркани момчета.

Той надзърна иззад рамото ми към телеграмата от Херцога.

— А, този ли? Може. Може би и всичките тези са побъркани — бръкна в купчината и извади още три телеграми.

Скъпи Еди, тук дойде булката и раздуха подробности от моите далавери към жадуващите уши на хората. Ако нямаш пари за намордник, аз ще ти изпратя един. Моля пусни „Ще се радвам на смъртта ти“ и я посвети на жена си, приятел

Здравей, Еди. Видях новата Мата Хари на петдесет и втора улица и ми казаха, че е твоя собственост. Кой би казал, че ще. се ожениш за враг на рекламата? Моля пусни „Тревата нашепва“.

Без Именен

Еди, тогава нямах възможност да ти го кажа, но ми се щеше да не споделяш с друг това, което ти казах. Жена ти е казала на Берген за моето сливане с Уилямсън, което трябваше да стане утре. Ще ми струва около осем хиляди. Мисля, че това не е грешка на Мария. Ти е трябвало да й кажеш да си трае за него.

Хари Елиът

Всичките бяха отвратителни, ама последното — хептен. Бяхме приятели с Хари от години. Ние с Мария се бяхме поспряли малко на приказка с тях преди около два часа у Дейв. Там бе и Берген с жена си. Берген беше най-големият съперник и конкурент на Хари в печатарския бизнес. От доста време знаех, че на Хари му предстои да направи сделка с концерна на Уилямсън, която ще му даде достатъчно тежест, за да смаже Берген. Разбирах, че след като това е изтекло чрез Мария, Берген ще натисне Уилямсън и ще провали сливането. Това беше лошо само по себе си, но само си представи какво усетих в момента, в който се сетих, че категорично не бях продумал дори на Мария за работите на Хари Елиът.

Читать дальше