Антония Станчева: Във властта на морето

Не знаеше колко време е лежал в безсъзнание, когато му се стори, че чува гласове, и сякаш някой го вдигна и го постави в нещо, което се влачеше по земята.

Всъщност бе стигнал до Мексиканския залив, където двама индианци — рибари видяха плаващото по течението дърво с момчето върху него. Занесоха го в една колиба и намазаха изгорелите места с мехлем. Куинси усети, че слагат мокри кърпи на челото му и отвори очи.

Беше ранно утро.

Пред него стоеше млад индианец с бронзово лице и перо на главата. Погледна го втренчено, след което се изправи и почти веднага изкрещя от болка. Погледна се — бе яркочервен, а кожата му се белеше. Отказа се от всякакви опити да се движи и се строполи обратно с неволен вик.

Индианецът го наблюдаваше внимателно, без да продума.

— Къде се намирам? — едва чуто промълви Куинси.

— В Мексиканския залив, кабалеро! — учтиво отговори индианецът.

— Но това е невъзможно! — възкликна Куинси — Само преди няколко дни бяхме близо до Канкун.

— Течението ви е отнесло насам, синьор…

— Казвам се Куинси. Куинси Медейра. А ти?

— Наричат ме Орлово перо, но името ми е Толедо. Толедо Сервантес.

— Говориш испански много добре. Ти ли ме спаси?

— Аз и баща ми — Синята мечка — ловяхме риба, когато те видяхме върху дървото. Той ще се върне след малко. А сега трябва да изпиеш това — подаде му паничка с някаква странна отвара — няма много лош вкус. От него ще заспиш, а когато се събудиш болката ще е изчезнала напълно.

Куинси се намръщи, но изпи отварата.

— Как се казва островът? — попита той.

— Това е остров Барбада. А сега заспивай. Утре ще поговорим пак.

Отварата изглежда бе доста силна, защото преди Толедо да довърши, Куинси потъна в дълбок сън. Той спеше съвсем спокойно, без да се пробуди. Индианецът го наблюдаваше и пазеше през цялото време.

Когато Куинси се събуди отново, младият Толедо го нямаше. Той се раздвижи, изправи се и се огледа.

Намираше се сред гората в колиба, построена от пръти и листа. Както бе казал индианецът, от болката нямаше и следа. Но от кожата му бе останала половината и се белеше като змия. Куинси усети аромата на прясна риба и тръгна да търси Толедо. Като се ориентираше по миризмата, той стигна до скалист бряг и там откри Синята мечка.

— Добро утро, сър! — каза той учтиво.

Индианецът се обърна и добродушна усмивка озари лицето му.

— А, значи си вече буден, сигурно си много гладен!

— Да, синьор! Гладен съм като вълк.

Куинси се огледа наоколо.

— Толедо ли търсиш? — попита Синята мечка — Ето го там, лови риба.

Куинси седна на земята и се загледа в индианеца. Имаше много въпроси към него, но не знаеше откъде да започне.

— Сигурно се питаш какво правим тук — улесни го Синята мечка.

— Да, синьор — каза Куинси — мисля, че вие не сте индианци, а просто се представяте за такива.

— Така е! — въздъхна тежко той — Дойдохме тук, когато майката на Толедо почина. Реших да го отдалеча от големия град, за да не си припомня миналото. По пътя срещнахме група индианци и тръгнахме с тях. Тогава разбрах, че истинският живот е тук, сред гората. И ето — вече десет години населяваме този остров, който се превърна в наш дом. А ти как попадна тук?

— Бях стажант на един кораб, който се нарича „Делфин“. Капитанът е мой добър приятел. Един ден ни връхлетя буря, придружена от гигантска вълна. Бяхме близо до Канкун. Капитан Антонио Севаро заповяда на всички да слязат в каютите си. Аз не се подчиних — при тези думи Куинси се разплака, но продължи да говори — исках да му помогна да избегне удара, но нищо не се получи. Вълната ме запрати право в морето. Видях дървото да се носи по течението и така се спасих. После вие с Толедо ме намерихте и ми помогнахте, за което съм ви страшно благодарен.

Куинси не можеше да говори повече и индианецът го прегърна.

— Сигурно искаш да се върнеш у дома!

Момчето замълча.

— Не! — промълви той — Не и у дома. Там сигурно ме мислят за мъртъв. Искам да стигна до Мексико. Обещах на капитан Севаро да стана офицер и ще удържа на думата си. Надявам се да ми простят за това, че не съм ги потърсил.

— Изглежда си много привързан към този човек — каза индианецът — Кажи ми, Куинси, този капитан е испанец, нали? Знаеш ли нещо повече за него?

— Доколкото знам, родината му не е Испания — каза замислено момчето — Родителите му са живеели на остров Сан Виченцо. Когато са загинали, капитанът се е преместил в Мексико, а после е тръгнал по море. Има сестра, но не зная нито името й, нито къде живее. Защо ме питате за него?