Джейн Остин - Гордост и предразсъдъци

— А, мистър Дарси е олицетворение на учтивостта — усмихнато отговори Елизабет.

— Така е — но като имам пред вид примамката, мила ми мис Елайза, не се учудвам на неговата любезност; та кой би се отказал от такава партньорка?

Елизабет насмешливо повдигна вежди и си тръгна. Отказът й не я бе злепоставил пред кавалера и той тъкмо мислеше за нея с приятно чувство, когато мис Бингли го заговори:

— Досещам се какво ви занимава в момента.

— Не ми се вярва.

— Представяте си колко ще е непоносимо да се прекарат и други вечери като тази — в подобно общество; да си призная, аз споделям чувствата ви. Досадих се до смърт! Каква скука, а каква олелия; колко нищожни, а колко самодоволни същества! Хайде, искам да чуя безжалостната ви присъда над тях!

— Повтарям ви, грешите напълно. Умът ми беше зает с нещо по-приятно. Мислех си за голямата наслада, която могат да дарят красивите очи на една хубава жена.

Мис Бингли закова поглед в него и поиска да чуе името на дамата, която е имала заслугата да извика подобни съждения. Мистър Дарси отвърна натъртено и дръзко:

— Мис Елизабет Бенит.

— Мис Елизабет Бенит! — ахна мис Бингли. — Безкрайно съм учудена. Откога я харесвате толкова? И мога ли да зная кога ще дойде ред да ви честитя?

— Точно такъв въпрос очаквах да ми зададете. Жените имат крилато въображение; то мигновено подхвръква от харесването към любовта и от любовта — към брака! Знаех си, че ще ми поднесете поздравления.

— Ами да, щом е толкова сериозно, за мен въпросът е вече уреден. Ще си имате очарователна тъща и тя естествено няма да се отделя от вас в Пембърли.

Тя продължи да сипе язвителни остроумия, докато той я слушаше с пълно безразличие, и тъй като хладнокръвното му изражение я увери, че в същност не му е неприятно да слуша одумки, мис Бингли даде воля на своята бъбривост.

Имуществото на мистър Бенит се състоеше почти изцяло от имот с две хиляди лири годишен доход, който, за беда на дъщерите му, поради липса на мъжки наследник щеше да премине след смъртта му по реда на онаследяването на един далечен сродник; а състоянието на майка им, макар и достатъчно за общественото й положение, не стигаше, за да живеят охолно. Бащата на мисис Бенит, на времето адвокат в Меритън, й бе оставил четири хиляди лири.

Тя имаше сестра, омъжена за мистър Филипс, някога служител при баща им, който бе поел неговата кантора, и един брат, който живееше в Лондон и се занимаваше с почтена търговия.

Селото Лонгборн беше само на миля от Меритън; къса и приятна разходка за младите момичета, които се изкушаваха да прескачат дотам три-четири пъти в седмицата, за да навестят леля си, а и магазинчето за галантерия срещу нейния дом. Двете по-малки — Катрин и Лидия, бяха особено ревностни в това; бяха по-лекомислени от сестрите си и като нямаха какво друго да правят, разходката до Меритън запълваше сутрините и им даваше теми за вечерните разговори — колкото еднообразен да бе животът в тяхната околия, все научаваха по нещичко от своята леля. А през последните дни преливаха от новини и от радост — наблизо се бе разположил един доброволчески полк 2 2 Действието в романа се развива по време на Наполеоновите войни. — Б. пр. ; войската щеше да остане през цялата зима, с главна квартира — Меритън.

Сега вече посещенията при мисис Филипс им носеха извънредно интересни сведения. Всеки нов ден обогатяваше познанията им за имената на офицерите и техните приятели. Не мина много, научиха ги къде живеят, накрая се запознаха и със самите офицери. Мистър Филипс се бе представил на всички до един и това се превърна за племенничките му в неизчерпаем извор на радост. Приказваха единствено и само за офицерите; тъй богатството на мистър Бингли, чието споменаване само бе достатъчно да извика оживление у майка им, в техните очи не струваше нищо, сравнено с ослепителната униформа на един лейтенант.

Една сутрин, като послуша безкрайните им възклицания на тази тема, мистър Бенит се обади с равен глас:

— Доколкото разбирам от развълнуваните ви приказки, вие май сте двете най-глупави девойки в графството. Подозирах го от известно време, а сега вече напълно се уверих.

Катрин се смути и замълча; обаче Лидия невъзмутимо продължи да изразява възторга си от капитан Картър и надеждата да го срещне в същия този ден, защото на другата сутрин заминавал за Лондон.

— Учудвате ме, скъпи — обади се мисис Бенит, — как тъй лесно решавате, че собствените ви деца били глупачки. Аз може и да си мисля лоши работи за нечии чужди деца, но никога за моите.