Джейн Остин - Гордост и предразсъдъци

— Може и да е приятно да умееш да заблуждаваш околните в случай като този — отвърна Шарлот, — ала понякога подобна предпазливост се превръща и в недостатък. Ако жената прикрива чувствата си и от обекта на своето обожание, може да го отблъсне; за какво й е тогава утехата, че и околните не са разбрали? Във всяко любовно увлечение се крият чувства на благодарност и на суетност и те би трябвало да се поощрят. Всеки се увлича с лекота — да ти хареса някой, е нещо естествено, но колцина от нас са достатъчно смели да се влюбят дълбоко, без да ги обнадеждят? От десет случая в деветте за жената е по-добре да се покаже по-увлечена, отколкото е в същност. По всичко личи, че Бингли харесва сестра ти; но може да си остане само с харесването, ако тя не го поощри.

— Но тя го поощрява, доколкото й е възможно. Щом аз съм забелязала чувствата й, той трябва да е истински глупец, ако не ги е усетил.

— Елайза, не забравяй — той не познава Джейн от близо като теб.

— Но когато една жена харесва някой мъж и не се мъчи да скрие това от него, той би трябвало да разбере.

— Да, ако я вижда достатъчно често. Но Бингли и Джейн се срещат за кратко; и са винаги сред голямо смесено общество — не е възможно да разговарят продължително. Затова Джейн трябва да използува докрай всеки половин час, в който успява да го задържи край себе си. А останат ли сами, тогава вече време за влюбване — колкото щеш.

— Този твой план — отвърна Елизабет — е добър за жени, чиято единствена цел е да сключат изгоден брак; ако търсех да си взема богат съпруг или изобщо съпруг, непременно щях да го приложа. Но не такива са намеренията на Джейн; тя не преследва подобна цел. Самата още не е докрай сигурна в чувството си, нито пък — дали той го заслужава. Познават се едва от две седмици. Танцувала е четири пъти с него в Меритън, една сутрин го е видяла в дома му и оттогава четири пъти е вечеряла с него и гостите му. Това не стига, за да разбере какъв е.

— Както ти го представяш, наистина не стига. Ако само е вечеряла с него, разбрала е единствено дали обича да яде; но недей забравя, че е прекарала с него и цели четири вечери — а четири вечери са много нещо.

— Да, и тези четири вечери са им дали възможност да се уверят, че и двамата предпочитат играта „Двайсет и едно“ пред „Комърс“; но не ми се вярва да е прозряла други негови особености.

— От сърце й желая успех — усмихна се Шарлот, — защото, ако още утре се омъжи за него, вероятността да е щастлива е същата, каквато би била, ако е изучавала характера му цяла година. Щастливият брак е само въпрос на случайност. Дали са се познавали от близо, дали са се спогаждали преди брака — това с нищо не допринася за брачното щастие на двамата. След женитбата се появяват достатъчно различия, които да ги дразнят; затова по-добре е да познаваш колкото може по-малко несъвършенствата на оня, с когото ще преживееш живота си.

— Не ме разсмивай, Шарлот; това не е вярно. Знаеш го, и ти самата никога не би постъпила така.

Улисана да наблюдава как мистър Бингли ухажва сестра й, Елизабет не забелязваше, че тя самата става предмет на известен интерес в очите на неговия приятел. Отначало мистър Дарси снизходително бе заявил, че е „прилична“; по време на бала изобщо не я беше погледнал; при следващата им среща я бе забелязал, колкото да се увери в преценката си. Но едва бе изяснил пред себе си и пред близките си, че няма ни една привлекателна черта, откри, че красивият израз на тъмните очи придава на лицето й особено интелигентно изражение. Това откритие бе последвано от още няколко все тъй благоприятни. Вярно, критичният му поглед бе намерил някои несъвършенства на чертите, но той бе принуден да си признае, че фигурата й е стройна и привлекателна; и противно на уверенията, че обноските й били старомодна, хареса непринудената й веселост. Тя самата нищо не подозираше; за нея той си оставаше човекът, който у никого не извикваше симпатия и който не я бе намерил достатъчно хубава, за да танцува с нея. Прииска му се да я опознае и в стремежа си да я заприказва, заслушваше се в разговорите й с другите. Тя забеляза това. Случи се в дома на сър Уилям Лукас, където имаше много гости.

— Какво може да има наум мистър Дарси, та стои и слуша, като разговарям с полковник Форстър? — запита тя Шарлот.

— На този въпрос би могъл да ти отговори единствено мистър Дарси.

— Ако не престане, ще ме принуди да му кажа, че разбирам подбудите му. Този човек е много язвителен и не му ли отвърна със същото, ще започна да се плаша от него.