Джейн Остин - Гордост и предразсъдъци

— Човек не бива да си затваря очите, когато децата му са глупави.

— Е, да, но в случая всичките до едно са много умни!

— Ще ми се да се лаская, че единствено по това не сме единодушни. Въобразявах си, че разбиранията ни съвпадат във всяко отношение, но сега, за разлика от вас, аз намирам двете ни най-малки дъщери за извънредно глупави.

— Но, мистър Бенит, драги, защо очаквате едни невръстни девойки да се разумни като баща си и майка си? Станат ли на нашите години, ще се сещат за офицерите толкова, колкото се сещаме и ние. Спомням си времето, когато аз самата изпадах във възторг от червените мундири — дори и днес сърцето ми потрепва; и ако някой приятен млад полковник с годишен доход от пет-шест хиляди поиска мое момиче, няма да кажа не; онази вечер у сър Уилям полковник Форстър беше чудесен в парадните си дрехи.

— Ах, мамо — провикна се Лидия, — знаеш ли, леля казва, че полковник Форстър и капитан Картър не ходели вече тъй често у мис Уотсън; напоследък ги виждала все в библиотеката на Кларк!

Мисис Бенит не успя да отвърне, защото в този миг кочияшът донесе писмо за мис Бенит; изпращаха го от Недърфийлд и прислужникът чакал за отговор. Очите на мисис Бенит блеснаха радостно и докато дъщеря й четеше, тя подвикваше нетърпеливо:

— Е, Джейн, кажи — от кого е? За какво е? Какво ти пише той? Хайде, Джейн, чети по-бърже и ни кажи; чети по-бърже, миличка!

— От мис Бингли е — отвърна Джейн, а сетне прочете:

„Скъпа приятелко,

Бъдете състрадателна, елате да вечеряте с Луиза и с мен, иначе ще се смразим до края на живота си, защото целодневният tête-a-tête между две жени непременно завършва с разпра. Тръгнете веднага щом ми получите писмото. Брат ми и нашият гостенин ще вечерят с офицерите. Искрено Ваша

— С офицерите, значи! — възкликна Лидия. — А леля защо не ни каза това?

— Няма да вечерят в къщи — въздъхна мисис Бенит. — Жалко!

— Мога ли да отида с каретата? — запита Джейн.

— Не, мила, най-добре да отидеш на кон, защото сигурно ще завали, и тогава ще останеш да пренощуваш.

— Идеята не е лоша — намеси се Елизабет, — ако сте сигурна, че няма да я върнат с тяхната карета.

— А, не! Господата ще вземат файтона на мистър Бингли за Меритън; а Хърстови нямат други коне за тяхната карета.

— Предпочитам да отида с каретата.

— Е, не може, миличка, конете ще трябват на баща ти. Ще ви трябват във фермата, нали, мистър Бенит?

— Трябват ми за там много по-често, отколкото ми ги давате.

— Но ако днеска ги вземете за полето, тогава идеята на майка ми ще се осъществи — усмихна се Елизабет.

Накрая тя изтръгна от баща си уверение, че конете са заети. Тъй Джейн се принуди да отиде на кон, а майка й я съпроводи до вратата с порой радостни уверения, че непременно щяло да вали. Надеждите й се оправдаха; Джейн не бе изминала и половината път, когато заваля проливно. Сестрите й я окайваха, но майка й беше доволна. Дъждът не спря до вечерта; Джейн в никакъв случай не би могла да се прибере.

— Каква чудесна идея ми хрумна! — не спираше да възклицава мисис Бенит, сякаш дъждът бе завалял единствено благодарение на нея. Но чак до другата сутрин тя бе в неведение за прекрасните последствия от нейното хрумване. Тъкмо привършваха закуската, един прислужник от Недърфийлд донесе следната бележка за Елизабет:

„Мила Лизи,

Тази сутрин се събудих болна — предполагам от това, че вчера се измокрих до кости. Любезните ми приятелки не дават и да се издума да се прибера, докато не оздравея. Настояват тъй също да повикат мистър Джонс — затуй не се тревожете, ако научите, че е идвал да ме прегледа, — макар че в същност само гърлото ми е възпалено и ме боли глава.

Твоя и пр. и пр.“

— Е, любезна моя. — обади се мистър Бенит, след като Елизабет прочете бележката на глас, — ако дъщеря ви легне тежко болна, ако вземе да умре, утешението ни ще бъде, че всичко е станало, за да се хване мистър Бингли, и то по ваше нареждане.

— Ха! Щяла да умре, как не! Никой не е умрял от настинка. Те ще се погрижат за нея. Докато стои там, всичко е наред. Мога и да прескоча да я видя, ако ми дадете каретата.

Елизабет, обзета от тревога, бе решила да отиде при сестра си, въпреки че каретата не беше свободна; а тъй като не умееше да язди, оставаше й да тръгне пешком. Каза им какво възнамерява.

— Защо си толкова глупава — викна майка й, — вижте я какво е намислила в това кално време! Докато стигнеш, няма да си за пред хора.

— Ще съм достатъчно прилична за пред Джейн — друго не ми и трябва.