Джейн Остин - Гордост и предразсъдъци

Вечерята свърши н Елизабет веднага се качи при Джейн, а мис Бингли започна да я одумва още щом излезе. Заяви, че не знаела да се държи, била едновременно и горда, и нахална; да разговаря, изобщо не умеела, нямала стил, нито изискан вкус, а пък била и грозна. Мисис Хърст мислеше същото и додаде:

— В същност единственото й достойнство е това, че издържа на дълъг път. Няма да я забравя как се появи сутринта. Приличаше на същинска дивачка.

— Точно така, Луиза. Едвам се овладях. Каква глупост, да дойде чак дотук! И то за какво е хукнала през полето? Защото сестра й била настинала. Видя ли й косата — разрошена, развята!

— Да, да, ами фустата, нали й видя фустата, две педи в кал; а пък наметката, с която уж се мъчеше да се прикрие, беше много по-къса.

— Описанието ти може и да е вярно, Луиза — обади се Бингли, — но аз нищо не забелязах. Според мен мис Елизабет Бенит изглеждаше великолепно, когато влезе тука тази сутрин. А мръсната й фуста не съм я и видял.

— Ха, мистър Дарси, не е възможно да не сте я видели — язвително отвърна мис Бингли — и съм почти уверена, че не бихте желали да видите собствената си сестра в такъв жалък вид.

— Естествено.

— Да извърви три, четири, пет, а и повече мили, до глезените в кал, и то сама, съвсем сама! Защо го прави? Според мен това само говори за някаква отвратителна, надута независимост, за някакво провинциално незачитане на добрия тон.

— То говори за сестринска обич и това ми се харесва — заявява Бингли.

— Опасявам се, мистър Дарси — каза мис Бингли с висок шепот, — че това приключение е попарило възторга ви от хубавите й очи.

— Напротив — отвърна той, — видяха ми се още по-лъчезарни от чистия въздух.

След тези думи се възцари кратко мълчание, а после мисис Хърст поде:

— Ценя високо Джейн Бенит, тя е очарователна и от сърце й пожелавам да си намери богат съпруг. Но с такъв баща и с такава майка, а и с нейните прости роднини, мисля си, че това няма да стане.

— Струва ми се, че от теб чух за чичо й, който бил адвокат в Меритън, нали?

— Да, а другият им чичо пък живеел някъде в лондонския Чийпсайд, в този бедняшки квартал!

— Това е знаменито — възкликна сестра й и двете се заляха в бурен смях.

— Целият Чийпсайд да бе населен само от техни чичовци — възкликна Бингли, — пак щях да я харесвам.

— Но това много ще им попречи да се омъжат за богати и знатни мъже — възрази Дарси.

Бингли не отвърна; ала сестрите му подкрепиха Дарси и подхвърлиха още няколко злобни шеги за сметка на простите сродници на милата им другарка.

Като се навечеряха, състраданието им се възвърна, двете се качиха в стаята й и останаха при нея, докато ги извикаха за кафето. Джейн бе все тъй зле и Елизабет не искаше да чуе да я оставя сама, но когато се стъмни и болната заспа, сметна, че ще е по-скоро прилично, отколкото приятно, да се присъедини към другите долу. Когато влезе в салона, завари ги да играят на карти и бе поканена да се присъедини; но като сметна, че играят с висок залог, тя отказа под предлог, че скоро ще се върне при сестра си, и обясни, че докато е при тях, ще попрочете някоя книга. Мистър Хърст я погледна учудено.

— Нима предпочитате книгите пред картите? — възкликна той. — За пръв път чувам подобно нещо!

— Мис Елайза Бенит презира картите — обади се мис Бингли. — Тя е всецяло отдадена на книгите и не намира радост в нищо друго.

— Не съм заслужила нито похвалата, нито пък укора — възрази Елизабет, — не съм всецяло отдадена на книгите и намирам радост в много други неща.

— Да се грижите за сестра си, за вас е радост, зная — усмихна се Бингли, — и радостта ви ще се увеличи, защото тя скоро ще се оправи.

Елизабет сърдечно му поблагодари и пристъпи към една масичка, където съзря няколко книги. Той веднага й предложи да донесе още; цялата си библиотека.

— Съжалявам, че нямам повече, за да ви услужа и да се похваля. Аз съм човек неук и дори малкото, които имам, и те са ми много.

Елизабет го увери, че й стига онова, което е в стаята.

— Чудно, че баща ми е оставил такава оскъдна книжна сбирка. А каква прекрасна библиотека е вашата в Пембърли, мистър Дарси — обърна се към него мис Бингли.

— И такава би трябвало да е — отвърна той, — защото са я сбирали не едно и не две поколения.

— И вие сам сте допринесли много — непрестанно купувате книги.

— Не мога да оправдая занемаряването на една семейна библиотека в днешно време.

— Занемаряване? Та вие не само не занемарявате, а непрестанно допълвате прелестите на това благородно имение. Чарлс, иска ми се, когато си устроиш собствен дом, поне мъничко да прилича на красивия Пембърли.