Джейн Остин - Гордост и предразсъдъци

— Разбира се, миличка, никой не е твърдял обратното; но не е вярно, че не се срещаме с много хора в нашата община, защото според мен тя е от най-големите. Аз пък казвам, че ние ходим на вечеря у двайсет и четири семейства.

Само съчувствието към Елизабет възпря Бингли да не се разсмее. Сестра му беше по-несдържана и погледна Дарси с многозначителна усмивка. Елизабет, за да промени разговора, запита майка си дали Шарлот Лукас е ходила в Лонгборн откакто тя, Елизабет, е напуснала дома.

— Да, вчера дойде с баща си. Какъв приятен човек е сър Лукас, мистър Бингли, не намирате ли? Колко е изискан! Какъв е вежлив и благ! За всекиго намира добра дума. Ето на, това разбирам аз добро възпитание; а някои персони, дето се мислят за много важни и не отварят уста, да имат да вземат!

— Шарлот с вас ли вечеря?

— Не, бързаше да се прибере. Сигурно са я чакали да приготви баничките с месо. Аз лично, мистър Бингли, винаги държа прислуга, която сама си върши работата; моите дъщери са възпитавани другояче. Но всеки знае него си, а Лукасовите са добри момичета, повярвайте. Жалко само, че не са хубави. Не че смятам Шарлот за много грозна — все пак нали ни е близка.

— Изглежда ми много приятна млада дама — каза Бингли.

— О, божичко, да; но ще признаете, че е много грозна. Самата лейди Лукас неведнъж ми го е казвала и ми е завиждала за хубостта на Джейн. Не че обичам да се хваля със собствените си деца, но наистина моята Джейн — рядко се среща по-хубаво момиче. Това всички го признават. Не го казвам от пристрастност. Беше само петнайсетгодишна, когато един джентълмен — познат на брат ми Гарднър, в Лондон — тъй лапна по нея, че според снаха ми щял да й поиска ръката още веднага. Но не я поиска. Трябва да му се е видяла дете. Обаче и посвети няколко стихотворения, написани вдъхновено.

— И с това чувството му се изчерпа — нервно я прекъсна Елизабет. — Мнозина се изтощават по този начин. Питам се, кой ли пръв е открил, че поезията е великолепно средство за пропъждане на любовта?

— А пък аз винаги съм смятал, че поезията е храна за любовта 3 3 Перифраза на стиха „Щом музиката е храна за любовта…“, Шекспир, „Дванайста нощ“. — Б. пр. — подхвърли Дарси.

— Може би — за преданата, непоклатима, здрава любов. За онова, което е крепко, всичко е хранително. Ала един хубав сонет мигновено попарва всяко хилаво, крехко увлечение.

Дарси само се усмихна; и в настъпилото мълчание Елизабет изпита ужас, че майка и отново може да се злепостави. Щеше й се да подхване разговор, но не се сещаше какво да каже; тогава мисис Бенит наруши тишината — повторно изрази благодарност към мистър Бингли за милите му грижи към Джейн, извини му се, че го е обезпокоила и с присъствието на Лизи. Мистър Бингли отвърна много учтиво, принуди и сестра си да прояви учтивост и да отговори с необходимите за случая слова. Тя изигра ролята си твърде безстрастно, но мисис Бенит остана доволна и скоро след това помоли да повикат каретата й. При този знак най-малката й дъщеря се изстъпи напред. През цялото време двете момичета бяха увлечени в тих разговор и накрая бяха решили най-малката да припомни на мистър Бингли обещанието, дадено от него още при пристигането му тук — да устрои бал в Недърфийлд.

Лидия беше напета, добре развита петнайсетгодишна девойка, с хубаво лице и весело изражение; бе любимката на майка си и благодарение на нея беше се появила в обществото по-рано от обичайното. Притежаваше неукротима жизненост и вродено добро самочувствие, което вниманието от страна на офицерите — привлечени към нея от богатите вечери на чичо й и личното й обаяние — бе превърнало в самоувереност. Затова й се струваше редно да заприказва мистър Бингли за бала и направо да му припомни за даденото обещание; накрая заяви, че не го ли изпълнел, щял да се посрами. Отговорът на това неочаквано нападение зарадва майка й.

— Повярвайте, готов съм да сдържа дадената дума; и щом сестра ви оздравее, вие самата ще определите деня на бала. Нали не бихте искали да се увеселявате, докато тя е болна?

Лидия заяви, че е доволна. О, да, по-добре било да изчакат, докато Джейн се оправи, а в туй време сигурно и капитан Картър щял да се върне в Меритън.

— А после, след вашия бал — додаде тя, — ще ги накарам и те да устроят бал. Ще кажа на полковник Форстър, че ще се посрами, ако откаже.

След това мисис Бенит и дъщерите й си тръгнаха, а Елизабет веднага се качи при Джейн, като остави двете дами и мистър Дарси да обсъждат държането на близките й, а и нейното собствено; но и най-остроумните забележки на мис Бингли за хубавите очи не склониха мистър Дарси да се присъедини в присмеха над Елизабет.