Джейн Остин - Гордост и предразсъдъци

— Повярвайте — не смея!

Елизабет, която очакваше да го раздразни, се удиви от милия му глас; но тъй като от нея се излъчваше една смесица от плахост и дяволитост, трудно й беше да раздразни когото и да било; а що се отнася до Дарси, той досега не се бе чувствувал тъй силно очарован от някоя жена. Съзнаваше, че ако не бяха нископоставените й сродници, щеше да е в истинска опасност.

Мис Бингли видя, или по-скоро усети, достатъчно ясно какво става и бе обхваната от ревност; и желанието милата й приятелка Джейн да оздравее се засили от нетърпението час по-скоро да се отърве от Елизабет.

На няколко пъти тя се опита да извика у Дарси неприязън към гостенката, като завърташе разговора към женитбата им и рисуваше картината на щастието му в този брак.

— Ще ми се да вярвам — каза му тя, докато се разхождаха из градината на другия ден, — че когато това щастливо събитие се осъществи, ще внушите на тъщата си да не дърдори глупости; и освен това забранете на по-малките сестри да тичат подир офицерите. И още, ако смея да зачекна един тъй деликатен въпрос, постарайте се да изличите от нрава на съпругата си онова дребно недостатъче — неприятната смесица от самонадеяност и нахалство.

— Имате ли и други предложения за безоблачното ми семейно щастие?

— Ах, да! Накарайте да поставят портретите на чичо ви и леля ви, Филипсови, в галерията на Пембърли. Сложете ги до прачичо си, съдията. Нали професиите им са същите, само в различни области. Що се отнася до Елизабет, не й поръчвайте портрет — според мен няма художник, който да нарисува тези прекрасни нейни очи!

— Права сте — да се улови изражението им, ще е наистина непосилно, ала цветът и формата, както и клепките, изящните й клепки, биха могли все пак да се предадат.

В този миг от друга пътека се зададоха мисис Хърст и самата Елизабет.

— Не знаех, че сте тръгнали на разходка — възкликна мис Бингли, притеснена да не са я чули.

— Много зле се отнесохте с нас — смъмри ги мисис Хърст. — Да се измъкнете, без да се обадите.

А после мушна ръка под свободния лакът на мистър Дарси и изостави Елизабет да ги следва сама. Пътеката бе едва за трима. Мистър Дарси, доловил умишлената им грубост, възкликна:

— Тук е тясно за всички ни. Хайде да излезем на широката алея.

Ала Елизабет, която не изпитваше желание да остава с тях, засмяно отвърна:

— О, не, не, стойте си тука. Толкова ви отива да сте тримата заедно. Картината ще се развали от четвърти човек. Довиждане.

И побягна развеселено, а докато подтичваше, с удоволствие си мислеше, че до ден-два отново ще си бъдат у дома. Защото Джейн бе вече толкова добре, че смяташе да дойде вечерта при тях в салона.

След вечерята веднага щом дамите се оттеглиха и оставиха господата сами, Елизабет отиде при сестра си и като се увери, че е облечена топло, слезе с нея в салона; приятелките й я посрещнаха с радостни възклицания; Елизабет не ги бе виждала тъй прелестни, както в този кратък час, преди кавалерите да се върнат при тях. Темите за разговор бяха неизчерпаеми. С най-големи подробности се впускаха да описват как са се забавлявали, весело разказваха анекдоти и неуморно одумваха познатите си.

Но влязоха ли господата, Джейн загуби първенството. Очите на мис Бингли се заковаха в мистър Дарси и тя намери какво да му каже, преди още да е направил и две крачки в салона. Той се запъти към мис Бенит и учтиво й честити оздравяването; мистър Хърст, и той се поклони любезно и заяви, че много се радвал; но от всички най-многословно и най-сърдечно я приветствува мистър Бингли. Сияеше от радост и внимание. Цял половин час си игра да пали огъня, за да не се простудяла след като едва била станала от леглото; по негово настояване тя се премести от другата страна на камината, за да била по-далеч от вратата. Накрая и той седна наблизо и през цялото време разговаряше единствено с нея. А Елизабет, отделила се с ръкоделието си в отсрещния ъгъл, ги наблюдаваше с голямо задоволство.

Като изпиха чая, мистър Хърст подкани мис Бингли да поиска масичката за карти, но напразно. Тя бе чула от самия мистър Дарси, че не му се играе, а това, че и никой от околните не настоя, сякаш я оправдаваше. И мистър Хърст, като нямаше какво друго да прави, изпъна се на един от диваните и заспа. Дарси се зачете; също и мис Бингли, а мисис Хърст, увлечена да раздрънква гривните и пръстените си, от време на време се намесваше в разговора на брат й с мис Бенит.

Мис Бингли уж четеше, но много повече се интересуваше докъде е стигнал с четенето мистър Дарси; и все го питаше до коя страница е дошъл. Ала не успя да го разговори; той отвръщаше едносрично и отново се зачиташе. Накрая, изтощена от напразните усилия да се увлече в четивото — избрала го бе само защото бе вторият том от книгата на Дарси, — тя се прозина шумно и каза: