Джейн Остин - Гордост и предразсъдъци

— За кого ми говорите, скъпи? Аз никого не чакам — освен ако Шарлот Лукас реши да намине, а моите ястия са й винаги вкусни. Хубавата храна у тях е рядкост.

— Личността, която имам пред вид, е мъж, и то непознат.

В очите на мисис Бенит проблеснаха искрици.

— Мъж, и то непознат? Това ще е мистър Бингли. Ах, Джейн — и да не каже нито дума, хитруша такава! О, много ще се радвам да се видим с мистър Бингли. Но чакайте… Боже мой! Каква беда! Днес никъде нямаше риба. Лидия, любов моя, удари звънчето. Трябва да поприказвам с Хил начаса.

— Не е мистър Бингли — спря я съпругът й, — става дума за човек, когото не познавам.

Всички останаха изненадани; и той изживя удоволствието да бъде засипан с въпроси едновременно от жена си и от петте си дъщери.

Изчака известно време, за да се наслади на любопитството, след което им разправи следното:

— Преди около месец получих ето това писмо, но отговора изпратих едва преди две седмици, защото сметнах, че случаят е щекотлив и трябва да се пообмисли. Писмото е от моя братовчед мистър Колинс, който след смъртта ми ще има правото да ви изхвърли от този дом, когато пожелае.

— О, скъпи — извика съпругата му, — не мога да ви слушам. Не ми говорете за този омразен човек. Ужасно е, че цялото наследствено имущество ще се отнеме от собствените ви деца; да бях на ваше място, отдавна да съм направила нещо по този въпрос.

Джейн и Елизабет се опитаха да й разяснят смисъла на завещание по реда на унаследяването, И преди бяха опитвали, и то неведнъж, но това бе тема, по която мисис Бенит не бе в състояние да разсъждава хладнокръвно; сега пак продължи да брътви разярено срещу жестокостта да се отдаде цяло едно имущество, и то на семейство с пет дъщери, на някакъв човек, напълно чужд и непознат.

— Зная, несправедливо е и нищо не оневинява мистър Колинс, че наследява Лонгборн. Но ако ме оставите да прочета писмото, начинът, по който се изразява, може да ви поуспокои.

— А, не, не, не, в никакъв случай; какво нахалство, да седне да ви пише, какво лицемерие! Ненавиждам неискрени доброжелатели. Предпочитам да се кара с вас, както се караше баща му.

— По всичко личи, че има синовни угризения — сега ще чуете.

Хънсфорд край Уестръм, Кент 15 октомври

Уважаеми господине,

Враждата, която съществуваше между Вас и моя покоен многоуважаван баща, винаги ме е смущавала дълбоко и откакто преживях нещастието да го загубя, непрестанно мисля как да залича този разрив; известно време ме въздържаше собственото ми колебание, защото си казвах, че ще е светотатство с паметта му да се сдобря с човека, с когото той самият бе в разногласия.

— Ето, чухте ли, мисис Бенит?

Но сега вече се реших, защото, след като ме ръкоположиха по Великден, имах щастието да бъда отличен с покровителството на нейно благородие лейди Катрин де Бърг, вдовицата на сър Луис де Бърг, чиято щедрост и благотворителност ме удостоиха с назначаване за енорийски пастор и с прекрасно жилище; тук аз ще вложа цялото си смирение, за да отдам благодарно уважение на тази благородна дама, и всякога ще съм готов да изпълнявам обредите и церемониите, установени от Англиканската църква. Още повече, като духовно лице, смятам за свой дълг да поощрявам и да установявам благословения мир в душите на всички семейства в моето паство; пред вид това, сега се лаская, че настоящата моя доброжелателна стъпка е много похвална; вярвам, обстоятелството, че самият аз се явявам пряк наследник на Лонгборн по реда на унаследяване, не ще Ви възпре и Вие ще поемете маслинената клонка, която Ви протягам. Дълбоко съм притеснен, че съм причина за ощетяване на прекрасните Ви дъщери, и прося извинение за горното, както и разрешението да Ви уверя в готовността си да ги улесня по всякакъв възможен начин — но за това ще говорим по-късно. Ако не бихте имали нищо против да ме приемете в своя дом, то моля позволете ми удоволствието да бъда на Вашите услуги и на услугите на семейството Ви в понеделник, 18 ноември, четири следобед, и да се натрапя на гостоприемството Ви до събота на същата седмица, нещо, което мога да си позволя с леснота, тъй като лейди Катрин не възразява да отсъствувам от неделна служба, стига някой друг пастор да ме замести. Оставам, уважаеми господине, с уважение към Вашата съпруга и дъщерите Ви, Ваш доброжелател и приятел

— И тъй, в четири часа ще трябва да очакваме този миролюбец — заключи мистър Бенит и сгъна писмото. — По всичко изглежда да е извънмерно добросъвестен и учтив млад мъж; не се и съмнявам — ще се сдобием с безценен познат особено ако лейди Катрин е тъй любезна и му позволи да ни гостува и втори път.