Джейн Остин - Гордост и предразсъдъци

Вечерта мина приятно за цялото семейство. Мисис Бенит установи, че най-голямата й дъщеря бе успяла да възхити компанията от Недърфийлд. Мистър Бингли беше танцувал с нея два пъти, а сестрите му я бяха удостоили с разговор. И Джейн като майка си бе радостна от това, но бе по-сдържана. Елизабет виждаше, че сестра й е доволна. Мери бе представена на мис Бингли като най-начетената девойка в графството; а Катрин и Лидия не останаха без кавалери за нито един танц, нещо, което все още им се струваше най-важното на един бал. Затова се прибраха в Лонгборн, селото, в което живееха и чиито най-видни обитатели бяха, в най-добро настроение. Мистър Бенит не си беше легнал. Имаше ли интересна книга, той забравяше за времето; а в настоящия случай го изпълваше и любопитство към събитието на вечерта, породило толкова бляскави надежди. В същност очаквал бе жена му да е останала разочарована от новодошлия; но скоро разбра, че се е лъгал.

— Ах! Скъпи мой мистър Бенит — викна тя още от вратата, — каква прелестна вечер, какъв чудесен бал! Колко жалко, че и вие не бяхте. Джейн събуди такова възхищение, не можете да си представите! Всички повтаряха колко е хубава, а мистър Бингли много я хареса и на два пъти танцува с нея. Представяте ли си, скъпи; танцува с нея цели два пъти; нея, единствена от цялата зала, той покани и втори път. Първо покани мис Лукас. Отчаях се, като го видях да я кани; но, слава богу, никак не я хареса: та на кого ли се харесва пък тя; Джейн му взема очите още като я видя да се носи в танца. Заинтересува се за нея, запознаха го и я покани за вторите два танца. Сетне третите два ги изтанцува с мис Кинг, четвъртите два с Марая Лукас, петите два отново с Джейн, шестите два с Лизи, а пък Буланже…

— Ако той имаше капчица милост към мене — викна съпругът й нетърпеливо, — щеше да танцува два пъти по-малко! За бога, стига с тези негови партньорки. О, да беше си навехнал глезена още при първия танц!

— Ах! Скъпи — продължи мисис Бенит, — възхитена съм от него. Толкова да е красив! А пък сестрите му — те са очарователни. Не съм виждала по-елегантни облекла. Дантелата по роклята на мисис Хърст…

Тук отново я прекъснаха. Мистър Бенит не желаеше да слуша описание на тоалети. Тъй тя бе принудена да разкаже нещо друго от преживелиците им и предаде с много горчивина и твърде преувеличено възмутителното грубиянство на мистър Дарси.

— Но Лизи не губи кой знае какво, че не я харесвал — добави тя; — защото това е един неприятен, един отвратителен човек и не заслужава никакво внимание. Толкова е надут и тъй горделив е, че е непоносим! Перчи се насам, перчи се нататък и се мисли за много важен! Не била достатъчно хубава, за да танцувал с нея! Жалко, че не бяхте там, скъпи, та да му дадете да се разбере. Ненавиждам го.

Щом Джейн и Елизабет останаха сами, Джейн, която дотогава се бе въздържала да възхвалява мистър Бингли, довери на сестра си, че много го е харесала.

— Точно такъв е, какъвто трябва да е истинският млад мъж — възкликна тя, — благоразумен, приветлив, жив; а пък обноските му — без никакви превземки, с почтителност към другите!

— Той е и красив — отвърна Елизабет, — какъвто трябва да бъде всеки млад мъж, стига да може. А това вече го прави съвършен.

— Много се поласках, когато ме покани за втори танц. Не очаквах подобен комплимент.

— Не очакваше ли? Аз пък очаквах. Ето по това се различаваме. Ти винаги се изненадваш от комплиментите, а пък аз — никога. Какво по-естествено от това да те покани и втори път? Възможно ли е да не е забелязал, че си поне пет пъти по-хубава от всички останали жени в залата? Това не е плод на учтивост. Да, той наистина е много приятен — разрешавам ти да го харесваш. Харесвала си много по-големи глупаци.

— Ах, Лизи!

— Да, да, знаеш си го, склонна си всекиго да харесаш. Не виждаш недостатъците. В твоите очи целият свят е незлобив и дружелюбен. Досега не съм чула да кажеш лоша дума за някого.

— Не обичам да съдя прибързано; но винаги казвам, каквото мисля.

— Зная; и това е най-удивителното. Че с твоя здрав разум си тъй искрено сляпа за безразсъдствата и глупостите на другите! Всеки може да се преструва на искрен — това го виждаме навсякъде. Но да си искрен без показност и без преструвка — да извличаш само доброто от всекиго и да го правиш още по-добро, без изобщо да споменаваш несъвършенствата, — това го можеш само ти. И тъй, значи, харесват ти и сестрите на този човек? Държането им не е като неговото.