Джейн Остин - Гордост и предразсъдъци

— Как да знаем какво ще се хареса на мистър Бингли — намеси се майка й троснато, — след като няма да го посетим?!

— Мамо, забравяш, че ще го срещнем на някой от баловете, а и мисис Лонг обеща да ни представи — успокои я Елизабет.

— Не й вярвам на мисис Лонг, няма да го направи. Нали има две племеннички? Тя е себелюбива, лицемерка е и аз не я уважавам.

— Нито пък аз — съгласи се мистър Бенит; — и ми е драго, че не чакате на нейните услуги.

Мисис Бенит си замълча; но като не успя да се сдържи докрай, взе да мъмри дъщерите си.

— Кити, престани да кашляш, моля ти се! Смили се над нервите ми. Дереш ги на парчета.

— Кити е много несдържана с тази нейна кашлица — усмихна се баща й; — не се и замисля, когато й се докашля.

— Аз не кашлям за удоволствие — ядоса се Кити.

— Кога ще ходите на бал, Лизи?

— След две седмици.

— Точно така — викна майка й, — а мисис Лонг ще се върне чак в деня преди бала; и как тогава ще ни запознае с него, след като самата няма да го познава?

— Е, драга, в такъв случай ще имате предимството вие да запознаете приятелката си с него.

— Няма да може, мистър Бенит, няма, понеже аз самата не го познавам; защо се подигравате?

— Браво, колко сте благоразумна. Какво е в същност едно двуседмично познанство? Как да разбереш човека за някакви си две седмици? Но ако ние не му я представим, друг ще го стори; в края на краищата мисис Лонг и двете й племеннички също трябва да си опитат щастието; а тъй като тя ще оцени услугата, щом вие не желаете да я запознаете с него, ще я запозная аз.

Момичетата гледаха баща си в почуда. А мисис Бенит възкликна:

— Глупости, глупости!

— Защо ахкате тъй възмутено? — учуди се той. — Нима формалностите по представянето и значението, което им се отдава, за вас наистина са глупости? Не, тук не съм съгласен. А ти как смяташ, Мери? Ти си истинска млада дама, ти размишляваш, четеш дебели книги и си правиш извадки.

Мери понечи да изрече нещо дълбокомислено, но не се сети за нищо.

— Е, докато Мери изясни мисълта си, да поприказваме още за мистър Бингли.

— Омръзна ми този мистър Бингли — викна жена му.

— Колко жалко; а защо не ми казахте по-рано? Ако го знаех тази сутрин, за нищо на света нямаше да го посещавам. Много неприятно, но след като съм го посетил, няма как да избегнем запознанството.

Удивлението на жените задоволи всичките му очаквания; най-изненадана беше мисис Бенит; ала щом премина радостната възбуда, тя започна да ги уверява, че в същност тъкмо това била очаквала през цялото време.

— Колко сте добър, скъпи мой! Знаех си аз, че накрая ще ви увещая. Сигурна бях, че обичате децата си не ще пренебрегнете подобно запознанство. Ах, колко съм доволна! Ама добре ни изиграхте — да отидете още сутринта и чак досега нищичко да не споменете!

— Е, Кити, вече можеш да кашляш на воля — усмихна се мистър Бенит и напусна стаята, досаден от несдържания възторг на жена си.

— Какъв чудесен баща имате, момичета — възкликна мисис Бенит, щом вратата се затвори. — Питам се как ще му се отплатите за добрината; а и на мен. Знайте, че да се завързват познанства на нашата възраст, вече не е тъй приятно, но за вас сме готови на всичко. Лидия, любов моя, ти си най-малката, но надявам се мистър Бингли да танцува и с тебе на идущия бал.

— А! — решително викна Лидия. — Не се боя; може да съм най-малката, но пък съм най-високата.

До края на вечерта не спряха да гадаят дали мистър Бингли ще върне скоро посещението на мистър Бенит и дълго обмисляха кога да го поканят на вечеря.

Нищо — нито въпросите на мисис Бенит, нито подпитването на петте й дъщери, нищо не можа да изтръгне от съпруга й задоволително описание на мистър Бингли. Как ли не го подхващаха: с преки въпроси, с хитроумни предположения, със заобикалки; той все успяваше да се измъкне, докато накрая се видяха принудени да се задоволят с онова, което им преразказа съседката, лейди Лукас. Описанието бе много задоволително. Сър Уилям бил във възторг. Мистър Бингли се оказал млад, невероятно красив, безкрайно дружелюбен и като венец на всичко възнамерявал да се появи на предстоящия бал с голяма компания. Какво по-чудесно от това! Който е готов да танцува, той е узрял и да се влюби; надеждите за сърцето на мистър Бингли избуяха.

— Да мога да наредя една от дъщерите си в Недърфийлд — сподели мисис Бенит със съпруга си — и да омъжа останалите четири тъй сполучливо, повече не ща!

След няколко дни мистър Бингли върна посещението на мистър Бенит и остана десетина минути при него в библиотеката. Надявал се бе, че ще може да види и младите дами, за чиято хубост вече бе чул; ала срещна само бащата. Дамите бяха по-облагодетелствувани, защото от горния прозорец имаха предимство да се уверят, че той носи синьо палто и язди на черен кон.