Саки - Тобърмъри

Дори в такава деликатна ситуация Агнес Рескър не издържа дълго да стои на заден план.

— О, защо изобщо дойдох тук! — възкликна тя драматично.

Тобърмъри веднага откликна на благоприятната възможност да поднови разговора.

— Ако се съди по онова, което каза на мисис Корнет вчера на поляната за крикет, дошла си само заради храната. По твоите думи семейство Блемли били най-тъпоумните домакини, които познаваш, но все пак умът им стигал поне дотолкова, че да наемат първокласен готвач. Иначе, каза ти, трудно щели да накарат когото и да било да им гостува за втори път.

— Пълна лъжа! — извика сконфузената Агнес. — Умолявам мисис Корнет да…

— Мисис Корнет впоследствие повтори твоята забележка пред Бърти ван Тан — продължи Тобърмъри, — като добави: „Тази жена е такава чревоугодничка и използвачка, че е готова да отиде навсякъде, където ще й поднасят обилна храна четири пъти дневно.“ На това Бърти ван Тан отговори…

Тук хрониката на събитията милостиво бе прекъсната. Тобърмъри бе зърнал едрия жълт котарак на пастора да се промъква през шубраците по посока на конюшнята. В следващия миг изобличителят профуча като стрела през отворения френски прозорец. Когато бляскавият ученик напусна сцената, Корнелиъс Епин се озова сред същинска вихрушка от горчиви укори, тревожни въпроси и настойчиви, пълни със страх молби. Отговорността падаше върху него и именно той трябваше да вземе мерки, за да не станат нещата още по-лоши. Можеше ли Тобърмъри да предаде опасната си дарба и на други котки? Това бе първият въпрос, който зададоха на учения. Нищо чудно, отвърна той, котаракът да е посветил в новите си знания своята интимна приятелка, пъстрата писана от конюшнята, ала на този етап бе малко вероятно учението да се е разпространило в по-широки мащаби.

— Тобърмъри може да е ценно животно и изключителен домашен любимец — каза мисис Корнет, — но сигурно ще се съгласиш с мен, Аделейд, че и той, и оная котка трябва да бъдат ликвидирани незабавно.

— Да не мислиш, че на мен ми бе весело през последния четвърт час? — рязко отвърна лейди Блемли. — Двамата със съпруга ми сме много привързани към Тобърмъри. Тоест бяхме привързани, преди да се сдобие с тази ужасна дарба, ала сега, разбира се, не ни остава друго, освен да го премахнем колкото се може по-скоро.

— Бихме могли да сложим стрихнин в дреболиите, които винаги получава за вечеря — рече сър Уилфрид, — а що се отнася до котката, която живее при конюшнята, аз лично ще я удавя. Кочияшът много ще се разстрои от загубата на любимката си, но аз ще му кажа, че и двете котки са пипнали силно заразна форма на краста и че сме се уплашили да не плъзне и по ловджийските ни кучета.

— Ами моето велико откритие! — запротестира мистър Епин. — След всичките години на проучвания и експерименти…

— По-добре идете да експериментирате с добитъка във фермата, който се намира под съответен контрол — каза мисис Корнет, — или пък със слоновете в зоологическата градина. Те минават за високоинтелигентни животни и в добавка имат ценното качество да не се промъкват в спалните ни, под столовете ни и тъй нататък.

И архангел, който възторжено обявява началото на златния век и впоследствие установява, че е сбъркал датата, едва ли би се чувствал по-омърлушен от Корнелиъс Епин при това враждебно посрещане на изумителното му откритие. Общественото мнение бе изцяло против него. Всъщност ако бяха направили специално допитване по въпроса, навярно мнозина щяха да гласуват той също да мине на стрихнинова диета.

Групата не се разотиде веднага, задържана от липсата на билети за влака и от тревожното желание да се увери в окончателното уреждане на въпроса, но вечерята бе пълен провал от светска гледна точка. Сър Уилфрид бе преживял мъчителни мигове с котката от конюшнята и впоследствие с кочияша. Агнес Рескър демонстративно сведе менюто си до една суха препечена филийка, от която отхапваше, сякаш й беше личен враг, а Мейвис Пелингтън през цялото време тънеше в злокобно мълчание. Лейди Блемли се опитваше да поддържа онова, което трябваше да мине за разговор, но вниманието й не се отклоняваше от входната врата. На бюфета се мъдреше чиния със старателно подправени късчета риба, но и сиренето, и сладките, и десертът минаха по реда си, а Тобърмъри не се появи нито в кухнята, нито в трапезарията.

Погребалната вечеря бе жизнерадостна в сравнение с последвалото бдение в пушалнята. Яденето и пиенето поне временно бяха отклонили и прикрили всеобщото смущение. При тези изопнати нерви за бридж не можеше да става и дума, а след като Одо Финсбъри печално изрецитира пред безразличната публика Мелизанда в гората , всички негласно се споразумяха да отбягват музикалните изпълнения. В единайсет слугите отидоха да спят, обявявайки, че са оставили малкото прозорче на килера отворено, както обикновено, за да може Тобърмъри да го използва. Гостите усърдно прегледаха текущите списания и постепенно преминаха на Бадминтънска библиотека и на подвързани броеве на Пънч . Лейди Блемли периодично отиваше до килера, завръщайки се всеки път с посърнало изражение, което правеше въпросите излишни.