Клифърд Саймък - Отново и отново

— Не вярвам, че Сътън е човек — рече Андерсън.

Часовникът продължаваше да цъка. Скакалецът избръмча остро и замлъкна. Накрая Адамс заговори:

— Но отпечатъците от пръстите са същите. Както и отпечатъците от ретината на очите.

— О, това наистина е Сътън — съгласи се Андерсън. — Няма никакво съмнение, че външността е негова. Сътън тялом, така да се каже. Същото тяло или поне част от тялото, напуснало Земята преди двадесет години.

— Не разбирам — заяви Кларк. — Ако той е същият, значи е човек.

— Да допуснем, че вземете например един стар космически кораб и го преправите — каза Андерсън. — Добавяте тук-там някое нововъведение, изхвърляте нещо, друго пък видоизменяте. Какво се получава накрая?

— Подобрен модел — рече Кларк.

— Точно този израз ми трябваше — каза им Андерсън. — Някой е направил същото със Сътън. Получил се е нов модел. И то най-съвършеният човешки модел, който някога съм виждал. Той разполага с две сърца, а нервната му система е направо ненормална. Е, не точно ненормална, но съвсем различна. Във всеки случай не е човешка. Има и допълнителна кръвоносна система. Не е точно система на кръвообращение, но прилича на такава. Само че не е свързана със сърцето. В момента, както изглежда, не се използва. Нещо като резервна система. Ако едната започне да ти прави номера, включваш резервната, докато поправиш първата.

Андерсън прибра в джоба лулата и потри ръце, сякаш ги миеше.

— Е, това е всичко — каза той.

— Звучи невероятно — избухна Блакбърн.

Андерсън с нищо не показа, че го е чул, но въпреки това му отговори:

— Сътън беше на наше разположение почти цял час и всяка частица от него е записана и филмирана. За да се анализират резултатите, е необходимо време. Още не сме приключили. Но едно нещо не успяхме да направим. Използвахме психонометър, но нищо не постигнахме. Не уловихме дори една мисъл. Нито проблясък от мисъл. Абсолютно нищо не се процеди навън. Съзнанието му е непроницаемо.

— Може да е бил повреден психонометърът — предположи Адамс.

— Не — каза Андерсън. — Проверихме го. Нищо му нямаше.

Той огледа стаята, като местеше погледа си от човек на човек.

— Може би не разбирате напълно какво означава това — каза им той. — Когато човек е упоен, заспал или пък в безсъзнание, психонометърът ще обърне съзнанието му наопаки. Ще изрови неща, за които човек в будно състояние би се заклел, че никога не е чувал. Дори когато има съпротива, все нещичко изтича навън и това изтичане се увеличава с отслабването на съпротивата.

— Но при Сътън нищо не се е получило — каза Шълкрос.

— Точно така. При Сътън нищо не се получи. Казвам ви, че той не е човек.

— И вие предполагате, че е толкова променен физически, че може да живее без храна и вода в открития Космос?

— Не зная — рече Андерсън.

Облиза устните си и заоглежда стаята като див звяр, хванат в капан.

— Не зная — повтори той. — Просто не зная.

Адамс заговори тихо.

— Не трябва да се безпокоим — каза той. — Извънземните не са нещо непознато за нас. Може да са били някога, когато първите хора са излезли в Космоса. Но днес…

Кларк нетърпеливо го прекъсна:

— Самите извънземни не ме безпокоят. Но когато един човек се превърне в нещо чуждо…

Той сякаш се задави, така поне се стори на Андерсън:

— Мислите ли, че представлява опасност?

— Възможно е — отвърна Андерсън.

— Дори и да е така, едва ли може много да ни навреди — каза им спокойно Адамс. — Жилището му е буквално задръстено от апаратури за следене.

— Нещо интересно досега? — запита Блакбърн.

— Не. Нищо определено. Сътън не е много притеснен. Обаждаха му се по видеофона. Той говори няколко пъти. Един-двама го посетиха.

— Знае, че е под наблюдение — каза Кларк. — Преструва се.

— Носят се слухове, че Бентън го е предизвикал на дуел — каза Кларк.

Адамс кимна с глава.

— Да, така е. Аш е направил опит да откаже. Така че не изглежда много опасен.

— Може би Бентън ще намери разрешение на цялата история вместо нас — с надежда предположи Кларк.

Адамс едва-едва се усмихна.

— Не знам защо, но си мисля, че Аш е прекарал следобеда, кроейки някакъв мръсен номер за нашия мистър Бентън.

Андерсън бе извадил от джоба си лулата и я тъпчеше с тютюн от кесията. Кларк си търсеше цигарите.

Адамс погледна към Шълкрос.

— Имате ли нещо да ни съобщите, мистър Шълкрос?

Експертът лингвист кимна с глава.

— Да, но не е много вълнуващо. Отворихме куфарчето на Сътън и намерихме там някакъв ръкопис. Фотографирахме го и го оставихме обратно на мястото му. Но досега не сме постигнали нищо. Не можем да разберем нито дума от него.