Клифърд Саймък - Отново и отново

Андерсън се прокашля.

— Какво би станало със Сътън, ако е бил в кораба, когато се е блъснал?

— Щял е да умре — отвърна Кларк.

— Сигурен ли сте в това?

— Разбира се. Дори чудо не би го спасило. И ние се съмнявахме, затова направихме необходимите изчисления. Подготвихме графика, като използвахме най-утвърдените силови характеристики, за да покажем теоретично какво би било въздействието…

— Но той трябва да е бил в кораба — прекъсна го Адамс.

Кларк поклати упорито глава.

— Ако е бил, значи е умрял. Графиката показва, че не е имал никакъв шанс да оцелее. Ако едно от натоварванията не го е убило, десетина други са щели да го сторят.

— Но Сътън се върна — настоя Адамс.

Двамата си размениха полуразгневени погледи. Мълчанието бе нарушено от Андерсън.

— Опитвал ли се е да го поправи?

Кларк поклати глава.

— По нищо не личи да се е опитвал. Нямало е никакъв смисъл. Сътън не разбира нищичко от техника. Абсолютно нищо. Проверих това. Нито е бил обучаван, нито пък притежава вродени склонности. А за да ремонтира един атомен двигател, човек трябва добре да си разбира от работата. И то само за да го ремонтира, а не да го направи отново, както се налага в дадения случай.

С тих и спокоен глас за първи път проговори и Шълкрос, без да промени неудобната си поза.

— Може би не започваме оттам, откъдето трябва — забеляза той. — Започваме от средата. А ако започнем от началото, ако стъпим на здрава основа, може да получим по-добра представа за онова, което се е случило в действителност.

Всички го погледнаха, като се чудеха какво иска да каже.

Шълкрос разбра, че е негов ред да продължи, и заговори, обръщайки се към Адамс:

— Имате ли изобщо представа що за място е тази планета от Лебед, към която е отлетял Сътън?

Адамс уморено се усмихна.

— Не можем да сме сигурни в нищо. Навярно доста прилича на Земята. Никога не сме успявали да се приближим достатъчно, за да узнаем. Планетата е седма по ред в системата на 61-вата от съзвездието Лебед. Може да е всяка една от шестнадесетте планети на системата, но математически е изчислено, че на седмата планета вероятността да има живот е най-голяма.

Адамс замлъкна, вгледа се в лицата на хората пред него и разбра, че те очакват да продължи.

— Шестдесет и първата звезда е от нашите най-близки съседи — обясни той. — Това е едно от първите слънца, към които се е насочил човекът, след като е напуснал пределите на Слънчевата система. Но оттогава досега тя си остава трън в очите ни.

Андерсън се ухили.

— Защото не можахме да се справим с нея.

Адамс кимна.

— Точно така. Една неизследвана звездна система в една Галактика, където са останали съвсем малко тайни, които човекът не е успял да разреши.

— Естествено, досега сме се сблъсквали с какви ли не необикновени явления на различните планети. Природни условия, към които и до ден днешен не сме намерили начин да се приспособим. Непонятен и криещ опасности живот. Икономически системи и психологически понятия, дотолкова объркващи, че все още ни причиняват главоболие, щом си спомним за тях. Но винаги досега сме били в състояние поне да видим онова, което ни създава неприятности и което ни се противопоставя. С Лебед обаче е различно. Ние дори не успяхме да проникнем там.

— Планетите или са обгърнати от облаци, или са защитени с някакъв екран, тъй като никога досега не сме видели повърхността на някоя от тях. А освен това, когато се приближим на няколко милиона мили от системата, започва преплъзването — той погледна към Кларк. — Тази е точната дума, нали?

— Изобщо няма дума за това явление — каза Кларк. — „Преплъзване“ е достатъчно близко, за да ни послужи като термин. Не те спират, нито те забавят, а само те отклоняват. Сякаш корабът започва да се плъзга по лед, макар че онова нещо, изглежда, е доста по-хлъзгаво от лед. Каквото и да е то, уредите не могат да го отбележат. Няма и следа от него, нищо не се вижда, уредите не трепват дори за миг, но въпреки това се сблъскваш с него и започваш да се отклоняваш от курса. Правиш корекция и отново те отклоняват. В началото това е докарвало до полуда хората, които са се опитвали да стигнат до системата и не са могли да пресекат определена въображаема линия.

— Сякаш някой е начертал гранична линия около системата — добави Адамс.

— Нещо подобно — каза Кларк.

— Но Сътън се промъкна — възрази Андерсън.

Адамс кимна с глава.

— Сътън се промъкна — съгласи се той.

— Това не ми харесва — заяви Кларк. — Цялата тази работа никак не ми харесва. Някои приказват глупости. Корабите ни били много големи. Ако сме използвали по-малки, можело да се промъкнем. Сякаш преградата, която ни възпира, е мрежа или нещо подобно.