Клифърд Саймък - Отново и отново

Сътън прегледа набързо колонката за Земята. Земетресение в Източна Азия. Нови подводни строежи за настаняване на извънземни служители — дипломатически представители, чиито родни планети са покрити изцяло с вода. Три новопостроени космически кораба за Деветнадесетия сектор. И най-накрая:

„Ашър Сътън, агент за специални поръчения към Отдела за галактическо разследване, се завърна днес от 61-вата от Лебед, където бе изпратен преди двадесет години. Още преди няколко години бе изгубена всякаква надежда, че ще се завърне. Веднага след приземяването му около кораба бе поставена охрана, а самият той бе изолиран в хотел «Орион». Невъзможно бе да се срещнем с него и да го интервюираме. Наскоро след пристигането си е бил предизвикан на дуел от Джефри Бентън. Мистър Сътън е предпочел нетрадиционен дуел и оръжие — пистолет.“

Сътън прочете съобщението още веднъж.

„Невъзможно бе да се срещнем с него…“

Хъркимър бе казал, че във фоайето има журналисти и фоторепортьори, а десет минути по-късно Фердинанд се беше заклел в противното. Никой не му беше звънил. Никакви опити да се свържат с него. А може и да е имало, но са били ловко осуетени. Осуетени от същия човек, който го е причакал, от същата сила, която се намираше в стаята, когато прекрачи прага.

Пусна вестника на пода и се замисли.

Предизвикал го бе на дуел един от най-добрите, а може би и най-добрият измежду онези, които се развличаха с дуелиране.

Старият семеен робот бе избягал… или е бил принуден да избяга.

Всички опити на представители на пресата да се свържат с него са били осуетени.

Видеофонът измърка и той подскочи.

Позвъняване.

Първото, откакто бе пристигнал.

Завъртя се на стола и щракна ключа.

Появи се лице на жена. Гранитносиви очи, кожа с цвят на магнолия и ореол от медночервена коса.

— Казвам се Ева Армър — каза тя. — Помолих да ме изчакате в асансьора, помните ли?

— Познах ви — рече Сътън.

— Обаждам се, за да ви се извиня.

— Не е необходимо…

— Разбира се, че е, мистър Сътън. Вие сте си помислили, че ви се присмивам, а в действителност не беше така.

— Смешен бях — каза й Сътън. — Имахте право да се смеете.

— Ще ме поканите ли на вечеря? — попита тя.

— Разбира се — отвърна той. — За мен ще бъде истинско удоволствие.

— А после ще отидем някъде — предложи тя. — Ще прекараме една чудесна вечер.

— С удоволствие — рече Сътън.

— Ще ви чакам във фоайето в седем — каза тя. — И няма да закъснявам.

Екранът угасна и Сътън остана да седи неподвижно на стола.

Ще прекарат една чудесна вечер, бе казала тя. И той се опасяваше, че може би ще излезе права.

Ще прекарат една чудесна вечер. И ще бъдеш късметлия, ако утре все още си между живите, каза си той.

Адамс мълчаливо гледаше четиримата, които бяха дошли в кабинета му, и се опитваше да отгатне какво мислят. Но лицата им не бяха по-различни от всеки друг ден.

Кларк, космическият инженер, стискаше някакъв справочник в ръка, а изражението му бе строго и непроницаемо. Той беше олицетворение на здравия разум.

Андерсън, специалистът по анатомия, едър и недодялан, тъкмо палеше лулата си и в момента за него това, изглежда, беше най-важното нещо на света.

Блакбърн, психологът, гледаше намръщен горящия край на цигарата си, а Шълкрос, експертът по лингвистика, се бе отпуснал на стола си като празен чувал.

Открили са нещо, каза си Адамс. Открили са много неща и сега се чувствуват объркани.

— Кларк, предлагам вие да започнете — каза Адамс.

— Прегледахме целия кораб и установихме, че не е в състояние да лети — рече Кларк.

— Но той летеше — възрази Адамс. — Сътън се върна с него.

Кларк сви рамене.

— Със същия успех е могъл да използва и някой пън. Или пък парче скала. И двете биха му свършили същата работа. Биха летели поне толкова добре или дори по-добре от онази купчина старо желязо.

— Старо желязо ли?

— Двигателите не стават за нищо — поясни Кларк. — Не са се разпаднали само благодарение на автоматиката за защита. Илюминаторите са пропукани, а някои от тях са счупени. Едната дюза е била разбита и загубена. Целият кораб е толкова изпотрошен, че изобщо не прилича на кораб.

— Искате да кажете, че е смачкан?

— Блъснал се е в нещо — заяви Кларк. — Здравата се е ударил и при това с голяма скорост. Заваръчните шевове са се отворили, има огънати плочи от конструкцията и целият кораб е силно деформиран. Дори и да можеше да се пуснат в действие двигателите, корабът би бил напълно неуправляем. Даже ако дюзите бяха изправни, пак би било невъзможно да се установи някакъв курс. Щом се включат двигателите, корабът просто ще завие нанякъде.