Клифърд Саймък - Паралелни светове

Той протегна ръка, взе пумпала и го завъртя направо на масата. Другите го наблюдаваха с интерес.

Уикърс хвърли поглед към часовника. Всичко вървеше по плана. Ако така продължи и по-нататък…

— Помните ли пумпала, Крофърд? — попита Уикърс. — Същия, който видяхте тогава в хотелската ми стая?

— Помня го — потвърди Крофърд.

— Завъртяхте го и той изчезна — каза Уикърс.

— А след това се върна.

— Крофърд, защо завъртяхте пумпала?

Крофърд нервно облиза устни.

— Защо? Право да си кажа — не зная. Навярно исках да възкреся детството, да се превърна отново в момче.

— Попитахте: „За какво ви е нужен пумпалът?“

— Отговорихте: „Да отида в приказната страна“ и аз ви казах, че седмица преди това бих ви сметнал за луд, а вие казахте същото по повод нашата беседа.

— Но преди моето идване вие завъртяхте пумпала. Кажете, Крофърд, защо го направихте?

— Кажи — намеси се банкерът. — Кажи му.

— Но аз вече казах — отговори Крофърд. — Споменах причините.

Вратата зад Уикърс се отвори. Той извърна глава и видя, че секретарката вика Крофърд.

„Навреме — помисли си той. — Всичко върви като по вода.“ Обаждаше се Ан. Тъкмо в това се заключаваше планът му — в присъствието на Крофърд той бе обречен на неуспех.

— Мистър Уикърс — каза банкерът, — много ме заинтригува историята с пумпала. Каква е връзката между пумпала и интересуващия ни въпрос?

— Искам да направя аналогия — съобщи Уикърс. — Между обикновените хора и мутантите съществуват определени коренни разлики, които ще станат по-разбираеми след демонстрацията с пумпала. После ще пристъпя към обясненията и вие ще ме разберете по-добре. Ще разрешите ли да започна?

Взе кутията с филма от масата.

— Разбира се — съгласи се банкерът. — Започвайте.

Уикърс се изкачи по стъпалата към кинокабината, отвори вратата и влезе.

Трябваше да работи бързо и сигурно — Ан нямаше да може да задържи за дълго Крофърд на телефона и след пет минути той щеше да се върне.

С треперещи ръце намести ролката с лентата, прокара лентата между лещите, сложи долната ролка. Провери. Както изглеждаше, всичко беше наред.

Намери превключвателя и го завъртя, светлинният конус пламна над масата и на екрана се появи ярко нашарен пумпал. Той се въртеше, ивиците му се появяваха и изчезваха, появяваха се и изчезваха…

Чу се глас:

— Виждате пумпал — проста играчка, но той създава една от най-удивителните илюзии…

Думите звучаха точно, Уикърс го знаеше. Роботите-експерти бяха намерили точните думи, бяха ги произнесли с точната интонация и им придаваха точен семантичен смисъл. Думите ще намерят своите слушатели, ще изострят вниманието им върху пумпала от самото начало.

Слезе тихо по стълбите и се насочи към вратата. Ако Крофърд се върне, ще го задържи колкото трябва.

Гласът продължаваше:

— Сега, ако погледнете внимателно, ще видите, че цветните ивици пресичат тялото на пумпала и изчезват. Детето, наблюдаващо цветните ивици може да попита къде отиват те и всеки друг…

Броеше секундите. Струваше му се, че се проточват до безкрайност.

Гласът продължаваше:

— Гледайте внимателно, гледайте внимателно. Те се появяват и изчезват, появяват и изчезват, появяват и изчезват…

Около масата вече бяха останали само трима, те гледаха така внимателно екрана, че не забелязаха изчезването на другите. И само тези тримата, както изглежда, не бяха скрити мутанти.

Уикърс тихо отвори вратата, промъкна се и я затвори след себе си.

Мекият, гальовен глас остана зад вратата:

— Появяват се и изчезват, гледайте внимателно, появяват се и изчезват…

Крофърд вървеше по коридора с тежка стъпка. Видя Уикърс и се спря.

— Какво правите тук? — учуди се той. — Защо сте излезли?

— Позволете да ви задам въпроса — настоя Уикърс, — на който вие така и не ми отговорихте. Защо завъртяхте пумпала?

Крофърд повдигна рамене.

— Самият аз не мога да разбера, Уикърс. Колкото и да е безсмислено, но аз също бях веднъж в приказната страна. Точно като вас. Когато бях дете. Спомних си го след разговора с вас. Може би именно заради него. Спомних си как седях на пода, гледах въртящия се пумпал и се питах къде отиват ивиците. Знаете, че те се появяват и изчезват, след това се появяват други и също изчезват и аз се питах къде отиват. И така се увлякох, че ги последвах и се оказах в приказната страна, където имаше много цветя. Откъснах едно цвете и когато се върнах и го открих в ръката си, разбрах, че наистина съм бил в приказната страна. Знаете ли, беше зима и никъде нямаше цветя, но когато показах цветето на мама…