Клифърд Саймък - Паралелни светове

— Седнете — разпореди се Крофърд.

За момент Уикърс огледа Крофърд и бавно седна.

— И още — продължи Крофърд. — Говорех за анализаторите в тази стая. Вижте какво — анализатори има не само в тази стая. Те са навсякъде — по гарите, по летищата, във фоайетата на хотелите, в ресторантите…

— Не се съмнявам. По този начин сте ме засекли.

— Аз ви предупредих. Не бива да ни подценявате, макар да сме просто хора. Организираната световна промишленост може много и умее да работи бързо.

— Ще се избиете един друг — предизвика го Уикърс. — Вече знаете много неща, но си затваряте очите.

— Например?

— Много ваши банкери, индустриалци и други членове на вашата организация са същите тези мутанти, с които се борите.

— Уведомих ви, че искам откровен разговор. Кажете, как успяхте да ги вкарате във вашата организация?

— Никого никъде не сме вкарвали, Крофърд.

— Не сте…

— Хайде да започнем отначало — предложи Уикърс. — Можете ли да формулирате какво е това мутант?

— Мисля, че е човек, надарен с някои особени таланти, с по-добро разбиране на нещата от нашето.

— Тогава предположете съществуването на човек-мутант, който изобщо не подозира, че е мутант, а се смята за обикновен човек. Какъв ще стане той? Лекар, адвокат, просяк, крадец? Но какъвто и да стане, винаги ще бъде водач. Известен лекар, способен адвокат, знаменит редактор или писател. Но той може да се окаже индустриалец или банкер.

Сините очи на Крофърд го гледаха без да мигат.

— Вие — посочи го с пръст Уикърс, — стоите начело на най-добрата в днешния свят група мутанти. Хора, с които ние не можахме да влезем в контакт, защото са прекалено тясно свързани с обикновения свят. Какво можете да направите срещу това, Крофърд?

— Няма да им кажа нищо.

— Тогава аз ще го направя.

— Не, няма да успеете — възрази Крофърд, — защото с вас е свършено. Как мислите, защо останахте жив? Само защото аз пожелах.

— Не мислите ли, че можем да постигнем компромис?

— Не е изключено, но е малко вероятно. Вие бяхте полезен. Сега сте опасен.

— И насъсквате срещу мене псетата си?

— Точно така ще постъпя. Извинете ме, мистър Уикърс. Радвам се, че се запознахме.

Уикърс стана от стола.

— Ние пак ще се срещнем.

— Много се съмнявам — заключи Крофърд.

Докато се спускаше с асансьора Уикърс бързо прехвърли на ума възможните варианти.

На Крофърд ще му трябва не повече от половин час, за да съобщи, че забраната от Уикърс е снета и той се превръща в дивеч, който всеки може да застреля. Ако ставаше дума само за него, нещата щяха да бъдат много прости, но съществуваше и Ан.

Без никакво съмнение и Ан бе станала дивеч, защото сега, когато заровете са хвърлени и картите свалени на масата, Крофърд премина към игра без правила.

Трябваше да стигне до Ан, да я намери и кратко и разумно да й обясни, без да й оставя възможност да задава въпроси.

Излезе от асансьора с другите пътници и забеляза, че обслужващият се втурна към близкия телефон.

„Съобщава за мен“ — помисли си той. В асансьора сигурно е монтиран анализатор, чиито сигнал е известен на служителя. Такива анализатори имаше навсякъде.

Достатъчно е да постъпи сигнал за присъствието на мутант и специалната група започва преследването му. Това беше краят. Човек не подозираше за надвисналата опасност. В противен случай можеше да се съсредоточи и мигновено да изчезне, както изчезваха мутантите, когато хората на Крофърд са искали да се срещнат с тях.

Как казваше Крофърд? — „Звъним и чакаме.“

Сега никой не звъни на вратата.

Стрелят във вас от засада. Нанасят удара тихомълком. Хората знаеха кой сте и съобщаваха на всички, че трябва да бъдете убит. И не оставаха никакви шансове за спасение — никой не може да ви предупреди.

Така беше убит Еб, така бяха убити и другите — хората на Крофърд не оставяха на жертвите си нито секунда за размисъл.

А него, Джей Уикърс, го засякоха, но не го закачаха. Същото се отнасяше до Ан и може би до още един-двама мутанти.

Сега всичко се промени. Сега и той е като подгонен плъх.

Застана на тротоара и се огледа.

„Трябва ми такси, — помисли си той, — макар че и там сигурно има анализатори.“ Анализатори имаше навсякъде. Един беше в къщата на Ан, иначе Крофърд нямаше да разбере така бързо къде е.

Навсякъде, където и да отидеше, навсякъде анализаторите щяха да отбелязват пътя му.

Спря едно такси, седна в колата и каза адреса.

Шофьорът се обърна и го погледна с ужас.