Клифърд Саймък - Паралелни светове

— Уикърс, не си струва — опъваше се Крофърд. — Доникъде няма да стигнете. Каквото и да сте намислил — нищо няма да излезе. Няма да ви пуснат жив. Дори аз не мога да ви помогна, ако продължавате да упорствувате с вашия безумен замисъл.

— Идвам.

— Харесвате ми, Уикърс. Не зная защо. Нямам причини…

— Идвам.

— Добре — уморено се съгласи Крофърд. — Сам го пожелахте.

Уикърс взе от пода кутията с филма и излезе от кабината. Асансьорът беше долу и той бързо се насочи право към него, леко прегърбен, като че се страхуваше от куршум в гърба.

— Четвъртия етаж.

Момчето в кабината даже не мигна. Анализаторът даде сигнал, но както изглежда, спрямо посетителите за четвъртия етаж имаше специални разпореждания. Уикърс отвори вратата на Североамериканската изследователска корпорация и видя, че Крофърд го чака в приемната.

— Заповядайте — каза Крофърд и тръгна напред по дългия коридор.

Уикърс го последва. Погледна часовника си. Всичко вървеше по-добре, от очакваното. Имаше две-три минути в аванс. Разговорът с Крофърд не продължи много.

Ан ще позвъни след десет минути. От това, което щеше да се случи през това време, зависеше успехът на работата.

Крофърд спря пред вратата в края на коридора.

— Знаете ли какво правите, Уикърс?

Уикърс кимна утвърдително.

— Най-малката лъжлива крачка и… — Крофърд подсвирна и прокара пръст по гърлото си.

— Разбирам — съгласи се Уикърс.

— Това са отчаяни хора. Все още имате време да си тръгнете. Аз не съм съобщил за посещението ви.

— Не ме разубеждавайте, Крофърд.

— Какво е това у вас?

— Документален филм. С негова помощ ще ме разберат по-добре. Имате ли прожекционен апарат?

Крофърд кимна.

— Но няма оператор.

— Всичко ще направя сам — успокои го Уикърс.

— Компромис?

— Изход.

— Добре. Влизайте.

Щорите бяха спуснати, в меката светлина Уикърс видя насядали зад дългата маса хора — бледите им лица бяха обърнати към него.

Като потъваше в мекия килим, Уикърс премина след Крофърд през цялата зала. Някои от лицата му бяха познати.

Вдясно от Крофърд седеше крупен финансов магнат, зад него — редовен посетител на Белия дом, който изпълняваше поръчения от дипломатически характер. Имаше и други известни хора. Мнозина не познаваше, но външният им вид подсказваше, че не са американци.

И така, тук бе събран административният съвет на Североамериканската изследователска корпорация — хора, разпореждащи се със съдбите на обикновените граждани, лица решени да свършат с мутантите.

— Стана нещо съвършено неочаквано — започна Крофърд. — Даже невероятно. При нас дойде мутант.

В настъпилата тишина, насядалите около масата погледнаха Уикърс и отново се обърнаха към Крофърд, той продължи:

— Мистър Уикърс е познат на всички ни. Помните — водехме преговори с него, с надеждата, че ще ни се удаде да преодолеем разногласията между двата клона на човешкия род. Мистър Уикърс дойде тук по собствена инициатива с цел, както той ми съобщи, да се намери подходящо решение. Той не ми изясни характера на решението. Доведох го при вас. Искате ли да го изслушате?

— Разбира се — обади се един от присъствуващите. — Нека говори.

— Може би е за добро — добави друг.

Останалите кимнаха в знак на съгласие. Крофърд се обърна към Уикърс:

— Говорете.

Уикърс се приближи към масата. „Колкото по-бързо, толкова по-добре — помисли той. — Ако всичко тръгне добре. Само да не стъпя накриво. В противен случай всичко ще пропадне. Победа или поражение — няма средно положение, резервен изход — също.“

Постави кутията с филма на масата и се усмихна:

— Това не е адска машина, господа. Това е филм, който искам да ви покажа малко по-късно.

Никой не се засмя. Гледаха го и лицата им не изразяваха нищо, освен студена омраза.

— Искате да започнете война — подхвана той. — Събрали сте се, за да решите да дадете ли сигнал или не…

Побелелите от напрежение лица се наведоха напред.

Някой подметна:

— Уикърс, или сте много смел човек, или сте пълен глупак.

— Дойдох — продължи Уикърс, — за да предотвратя войната.

Пъхна ръка в джоба си бързо извади и остави на масата някакъв предмет.

— Това е пумпал — поясни той. — Детска играчка. Децата играят, по-точно играеха с нея. Искам да насоча вниманието ви върху пумпала.

— Пумпал? — възкликна някой. — Що за абсурд?

Но банкерът от дясната му страна замечтано проговори:

— Имах такъв, като малък. Сега никъде не ги правят. Колко отдавна не съм виждал пумпал.