Клифърд Саймък - Паралелни светове

— Не виждам връзката.

— Е, огънят, яденето на открито и…

— Забрави за това — посъветва я Уикърс.

Тръгна напред, а тя след него. Нощните птици грациозно се плъзгаха над главите им. В далечината се разнесе лай на енот. Около храстите кръжаха облаци светулки.

Изкачваха се по нисък, но стръмен хълм и когато стигнаха на върха, видяха светлини в далечния край на острова.

— Ето ги — посочи Уикърс. — Така си и мислех, че ще ги намеря именно там.

— Далече е. Да не би да се наложи да вървим пеш?

— Може би няма.

— А как…

— Ти си телепат — подсказа й Уикърс.

Тя кимна.

— Опитай, поговори с някого оттам — настоя Уикърс и си спомни как поклащайки се в люлеещия се стол, Фландърс обясняваше, че за телепатията разстоянията нямат значение — миля или светлинна година, разликата е почти нулева.

— Мислиш ли, че ще мога?

— Не зная — отговори Уикърс. — Нали не искаш да ходиш пеш.

— Не, много е далеч.

В сгъстяващия се мрак, те мълчаливо гледаха малкото островче светлина. Той се опита да си представи разположението на сградите. Ето там, на древната земя стоеше Рокфелер-център, по нататък се бе разпрострял централният парк, от другата страна, на завоя на Ийст Ривър — старата сграда на ООН. А тук имаше само дървета и трева и нито намек за стомана и бетон.

— Джей, — пошепна Ан с треперещ от вълнение глас.

— Да.

— Струва ми се, че напипах някого.

— Мъж или жена?

— Не. Като че ли е робот. Да, той потвърждава, че е робот. Той обещава да изпрати някого, не, нещо за нас.

— Ан…

— Помоли да ги изчакаме тук. Те ще пристигнат ей сега.

— Ан, попитай ги могат ли да направят филм?

— Филм ли?

— Разбира се. Кино. Имат ли камера и лента?

— Но защо?…

— Попитай. Имам идея как да победя Крофърд.

— Джей, нали няма да се върнеш там!

— И още как! — възкликна Уикърс.

— Джей Уикърс, няма да те пусна!

— Не можеш да ме задържаш — възрази Уикърс. — А сега да седнем и да почакаме.

Седнаха един до друг.

— Ще ти разкажа една история — подхвана Уикърс. — За едно момченце. Наричаше се Джей Уикърс и беше много, много малък…

Изведнъж се спря.

— Слушам те — обади се тя. — Продължавай.

— Друг път. Ще ти я разкажа по-късно.

— Защо? Искам да я чуя сега.

— Само не на тази лунна светлина — промълви Уикърс. — Не е време за това.

С усилие на волята той огради своите мисли и съзнание от още неумелата Ан и след това си позволи да помисли: „Мога ли да й разкрия, че сме по-близо един до друг, отколкото предполага, че сме произлезли от един живот и ще се върнем в едно тяло, че никога няма да можем да се обичаме?“

Тя се притисна към него, сложи глава на рамото му и се загледа в небето.

— Нещата се изясняват — прецени тя. — Не всичко изглежда толкова странно. И като че ли е вярно. Ново, но вярно. Този друг Свят и нашите способности и странните спомени…

Той я прегърна през раменете, тя обърна главата си и бързо, без да мисли, го целуна.

— Ще бъдем щастливи — прошепна тя. — Ние двамата ще бъдем щастливи в този нов свят.

— Разбира се, че ще бъдем щастливи — съгласи се Уикърс.

Той вече никога няма да може да й каже цялата истина. Тя ще разбере всичко, но не от него.

В слушалката се чу женски глас и Уикърс помоли да извикат мистър Крофърд.

— Той е на заседание — отговори секретарката.

— Кажете му, че се обажда Уикърс.

— Мистър Крофърд няма да може… Казахте Уикърс? Джей Уикърс?

— Да. Трябва да му съобщя нещо.

Чакаше и си задаваше въпроса с колко време разполага, защото анализаторът в телефонната кабина положително вече е дал сигнал за присъствието му. Бригадата убийци навярно беше на път.

Чу се гласът на Крофърд:

— Здравейте, Уикърс.

— Върнете псетата си — разпореди Уикърс. — Заради тях двамата с вас губим време.

В гласа на Крофърд се долавяше злоба.

— Струва ми се, че ви предупредих…

— Успокойте се — посъветва го Уикърс. — Нямате никакви шансове да ме унищожите. Вашите хора нищо няма да постигнат, даже ако ме притиснете в ъгъла. А щом не може да ме отстраните, по-добре е да поговорим.

— Да поговорим?

— Разбира се.

— Чуйте, Уикърс, аз не…

— Можете — възрази Уикърс. — Историята с другия Свят има голям успех. Мечтателите са й направили отлична реклама, работата приема широк размах, а вашата позиция става все по-неустойчива. Време е да се вразумите.

— Аз заседавам с моите заместници — съобщи Крофърд.

— Прекрасно. Точно с тях бих искал да си поговоря.