Клифърд Саймък: Децата на нашите деца

Президентът се замисли. После каза:

— Доколкото си спомням, учените и досега не са разбрали какво е унищожило динозаврите. Може би вече имаме отговора.

— Възможно е — рече Уилсън.

Президентът протегна ръка към интеркома, после я отдръпна.

— Не — каза той. — Фьодор Морозов е добър човек. Онова, което направи сутринта, беше негово задължение, заповед, която трябваше да изпълни. Няма смисъл да му се обаждам, за да му съобщя. Ще научи, когато агенциите разпространят снимката. Също и хората в ООН. Иска ми се да видя лицата им.

— И на мен, сър — каза Уилсън. — Няма да ви отнемам повече време…

— Остани още малко, Стив. Трябва да научиш нещо. Могат да ти зададат този въпрос и ще трябва да знаеш как да реагираш. Това е известно на не повече от пет-шест души и те ще го запазят в тайна. Хората от бъдещето също. Това е строго поверително, макар и неофициално. Няма никакви документи. Министрите на външните работи и на отбраната също не знаят.

— Сър, дали би трябвало…

— Искам да го знаеш — прекъсна го президентът. Когато го чуеш, и ти ще трябва да го пазиш в тайна. Чувал ли си за предложението на Клинтън Чапман?

— Чух нещо. Не ми харесва. Тази сутрин ме питаха за това и аз отказах да коментирам. Казах, че е само слух и че нищо не ми е известно.

— И на мен не ми харесва — рече президентът. — Но от моя страна той ще бъде насърчен да продължи. Мисли си, че може да купи пътуването във времето, мисли си, че вече го е докопал, че вече е негово. Никога не съм виждал по-очевидна проява на чиста алчност. Не съм съвсем сигурен дали много добрият му приятел Райли Дъглас не притежава частица от същата алчност.

— Но щом е алчност…

— Алчност е, няма съмнение — продължи президентът. — Но аз зная нещо, което той не знае и ако успея да се справя, Чапман няма да разбере, докато не стане прекалено късно, за да му е от полза. А то е следното: хората от бъдещето са използвали не онова пътуване във времето, каквото си го представяме ние, а нещо съвсем друго. Изпълнява същото предназначение, но не е пътуване във времето в традиционния смисъл. Не зная дали мога да ти го обясня добре, но очевидно успоредно с нашата съществува друга вселена. Хората от бъдещето го знаят, но за нея им е известно само още едно нещо. Че посоката на времевия поток във втората вселена е точно противоположен на този в нашата. Че бъдещето в нея тече към нашето минало. Те са се върнали в миналото си като са се вмъкнали в потока на другата вселена…

— Но това означава…

— Точно така — каза президентът. — Това означава, че можеш да отидеш в миналото, но не си в състояние да се върнеш. Можеш да пътуваш към миналото, но не и към бъдещето.

— Ако Чапман научи това, сделката ще се провали.

— Прав си. Той не предлага да построи тунелите от патриотични подбуди. Смяташ ли, че съм постъпил лошо, Стив, като използвам измама, пресметната нечестност?

— Щях да смятам така, сър, ако наистина имаше възможност Чапман да направи онова, което възнамерява да направи, и вие не го бяхте спрели. По този начин обаче светът ще получи помощ и единствените, които ще бъдат ощетени, са хората, които сами лъжат другите. Никой няма да съжалява за тях.

— Някой ден — каза президентът — всичко ще стане известно. Някой ден безчестието ми ще ме настигне.

— Когато това се случи — отвърна Уилсън, — а то, разбира се, ще се случи, целият свят ще се пукне от смях. Ще станете известен, сър. Хората ще ви издигнат паметници.

Президентът се усмихна.

— Надявам се, Стив. Чувствам се малко подъл.

— Имам един въпрос, сър — рече Уилсън. — Сигурен ли сте, че тази ваша тайна ще бъде запазена?

— Струва ми се, че да — отвърна президентът. — Хората, които доведе от Форт Майър, съобщиха на представителите на нашата Национална академия — те са само трима. Те информираха мен, учените от бъдещето и хората, които разговаряха с тях. Аз вече знаех за предложението на Чапман и ги помолих да не казват нищо. По проекта за връщане в миналото са работили съвсем малко учени от бъдещето — само неколцина от тях знаят принципа. И всички те са тук. Нещо като с диамантите. Всички са тук, защото са смятали, че ние сме единствената страна, на която могат да се доверят. Пратиха съобщение във Форт Майър. Учените от бъдещето ще го запазят в тайна. Нашите хора също.

Уилсън кимна.

— Звучи ми добре. Споменахте за диамантите. Какво става с тях?

— Приехме ги за временно съхраняване. Заключени са. По-късно, когато всичко свърши, ще видим какво може да се направи. Навярно съвсем дискретна продажба със съответната измислена версия. Само по няколко наведнъж. Парите ще бъдат вложени във фонд за разпределение между другите държави.