Клифърд Саймък: Куклата на съдбата

Тя навярно бе прочела мислите ми:

— Навярно се чудите, капитане, за какво става дума.

— М-м-м — кимнах аз, — мина ми подобна мисъл.

— Чували ли сте за Лорънс Арлън Найт?

— Скитника — досетих се аз. — Да, чувал съм. Истории, които се разказват за него. Това е било отдавна. Много преди моето време.

— А историите?

— Обикновените истории. Космически небивалици. Имало е и още има мнозина като него. Той просто е успял да привлече вниманието на разказвачите. Навярно заради името си. В него има нещо звучно. Като Джони Апълсийд 1 1 Джони Апълсийд или Джон Чапман (1775–1845), един от известните американски заселници, герой на множество легенди — Б.пр. или сър Ланселот 2 2 Сър Ланселот, легендарен рицар на кръглата маса, чиято любовна връзка с кралица Гуинивиър довежда до война с крал Артур — Б.пр. .

— Но сте чули…

— Че е преследвал нещо? Разбира се. Те всички преследват нещо.

— Но той е изчезнал.

— Който стои там достатъчно дълго време — обясних аз — и си навира носа в непознати области, рано или късно ще изчезне. Не може да не попадне на нещо, което да му види сметката.

— Но вие…

— Аз не се задържам дълго — продължих аз. — А и не съм изпадал в затруднено положение. Единственото, което търсех, бяха нови планети. Никакви Седем града на Сибола 3 3 Седемте града на Сибола, легендарно място в югозападна Северна Америка, търсено през XVI век от испанските мореплаватели заради предполагаемите му съкровища — Б.пр. , никакво мистично Елдорадо, никакви докарващи те до транс кръстоносни походи на душата.

— Вие ни се подигравате — обади се отец Тък. — Не обичам подигравчиите.

— Не съм искал да се подигравам — говорех все на Сара Фостър аз. — Космосът е пълен с легенди. Тази, която вие споменахте, е само една от многото. Забавно е да ги слушаш, когато си нямаш друга работа. А мога да добавя и че не обичам забележки от псевдосвещеник с мръсни нокти.

Оставих чашата си на масичката до стола и се изправих:

— Благодаря за почерпката. Може би някой друг път…

— Само минутка — спря ме тя. — Моля ви седнете. Извинявам се заради Тък. Но вие имате работа с мене, не с него. Имам предложение, което може би ще ви се стори привлекателно.

— Оттеглил съм се — подсетих я аз.

— Може би сте видели кораба на космодрума. През две клетки от мястото, където вие се приземихте.

— Да, видях кораба. И много го харесах. Ваш ли е?

Тя кимна:

— Капитане, имам нужда от човек, който да управлява кораба. Бихте ли се заели с тази работа?

— Защо точно аз? — попитах я. — Положително има и други хора.

— На Земята? — Тя поклати глава. — Колко квалифицирани космонавти мислите, че има на Земята?

— Предполагам, че не са много.

— Няма никакви — отсече тя. — Или почти никакви. Няма хора, на които бих могла да поверя този кораб.

— Нека се разберем. — Аз отново седнах. — Откъде знаете, че можете да поверите този кораб на мене? Какво знаете за мене? Откъде разбрахте, че съм пристигнал на Земята?

Тя ме погледна право в очите, като малко примижа, както навярно примижаваше, когато насочваше пушката си към нападащия я звяр:

— Мога да ви имам доверие, защото няма къде да отидете. Навсякъде из космоса ви търсят. Можете да намерите сигурност единствено, ако се придържате към кораба.

— Така е — признах аз. — Но как ще потегля към космоса. Патрулите…

— Капитане, повярвайте ми, нищо не може да догони този кораб. А ако някой си е поставил това за цел, бързо ще се умори от преследването. Пътят ни е далечен и тежък. Няма да си струва да ни гонят. Освен това, мисля, че може да се уреди никой да не разбере, че сте излезли в космоса.

— Това е много интересно — кимнах аз. — Бихте ли могли и да ми обясните къде би трябвало да отидем?

— Ние не знаем къде трябва да отидем — отвърна тя.

Това, разбира се, беше пълна глупост. Човек не предприема полет, ако не знае къде отива. Щом не иска да ми каже, защо просто не си признае?

— Но господин Смит знае — допълни Сара.

Обърнах се и го изгледах — голяма незряща купчина, струпана на стола, с млечнобели очи на отпуснатото лице.

— В главата си чувам глас — обясни той. — Поддържам контакт с някого. Имам приятел там.

О, чудесно, помислих си. Значи всичко се свежда до това. Той чувал глас в главата си.

— Оставете аз да се досетя — казах на Сара. — Този религиозен господин ви е довел господин Смит.

Тя изведнъж се разсърди. Лицето й побеля, а сините й очи се стесниха и заприличаха на блестящи ивици лед.