Клифърд Саймък - Избор на богове

Само миг, частица от секундата, за да разбере, да познае и да изгуби познанието, после тя отново се завърна в себе си, в несъвършената, незначителна форма на живот, която се подпираше на дървото, усещаше грубата кора на масивния дъб зад раменете и гърба си и Дейвид Хънт, изправен край нея на пътеката. А в долчинката кутията с гърчещи се червеи сияеше, обляна от божествена светлина, толкова ярка и ослепителна, че бе неземно красива, така както никоя кутия с червеи не би могла да бъде. В нея напираше вик на мъка, непонятна мъка, дошла незнайно откъде.

— Дейвид! — изтръгна се от душата и. — Какво направихме? Какво стана?

Тя знаеше, че нещо велико се бе случило, или може би велики неща и се почувства объркана. Ала в объркването и имаше нещо едновременно щастливо и удивително. Тя продължаваше да се обляга на дървото, а вселената сякаш се надвесваше над нея. Усети нечии ръце да се сключват около нея, да я повдигат и тя се озова в прегръдките на Дейвид. Никога досега не се бе притискала към някого, доволна, че той бе там в този велик момент от нейния живот, сигурна в силата на изтощеното му, но яко тяло.

— Ти и аз — шепнеше той. — Ти и аз заедно. Между нас двамата…

Гласът му секна и тя разбра колко беше уплашен. Обви ръце около него и го притисна с цялата нежност, която имаше.

Те чакаха на брега на реката, до изтеглените на скалистия бряг канута. Някои от мъжете клечаха около малък огън, стъкнат с довлечени от водата дървета, и варяха риба, която бяха уловили, други седяха наоколо и разговаряха, а един беше заспал върху речния чакъл, който за Джейсън би бил най-неудобното легло.

Реката тук беше по-малка, много по-малка, отколкото при стария лагер, откъдето бяха тръгнали. Тук имаше бързей. Водите, искрящи на слънцето в късния следобед, бягаха между високите скали от двете страни и се събираха надолу в едва забележим улей.

Над тях се издигаше голямата виеща се конструкция на Проекта от черен, тънък метал, който изглеждаше едновременно масивен поради големите си размери и ефирнопрозрачен, така че човек се чудеше как не се развява на вятъра.

— Същото ли си мислиш като мен? — обърна се Джон към Джейсън. — Искаш да кажеш, че Проекта говори с него, каквото и да е то?

— Точно така — каза Джон.

— Мислиш ли, че е възможно? Може ли един суперробот или един изключително сложен компютър или каквото и да е онова нещо там, да установи контакт с Принципа?

— Той може само да го слуша, да го усеща или да извлича някаква информация от него. В действителност може да не разговаря с него.

— Не е задължително да е Принципа — каза Джон. — Може да е друга раса или дори няколко други раси. Открихме някои от тях, но много са малко ония, с които можем да общуваме, защото нямаме обща база за разбиране. Някаква биолого-механична измишльотина, като това нещо там обаче, може да има такава база. Може да има душа, ако това изобщо може да се нарече душа, и тя да е много по-гъвкава от нашите. Няма съмнение, че е равностойно на човечеството като интелект, способен на контакт. От стотици години роботите са всмуквали в паметта си толкова човешко познание, до колкото са могли да се доберат. Той е може би най-образованият обект, съществувал някога на Земята. Той е равностоен на образованието, получавано в няколкостотин университета или колежи. Голото въздействие на познанието — цялото, непокътнатото, неподвластно на забравяне като при човешките същества познание, може да му е дало много по-широк поглед, отколкото всяко друго същество е постигало някога.

— Каквото и да е това, с което разговаря — каза Джейсън, — то е нещо, което ни надминава. Малко са разумните същества в космоса, с които сме били в състояние да установим някакъв вид комуникация, да не говорим за значимо общуване. А връзката, която този суперробот е установил, е много значима, както разбирам.

— Значима поради две причини, може би — каза Джон. — Първо, той може да е способен да дешифрира символите на езика…

— Функцията на добрия компютър — уточни Джейсън.

— И второ, добрият компютър може да осъществява не само по-добро и разностранно разбиране, но и по-обхватно. Той може да притежава по-широк спектър на разбиране, отколкото е възможно при човека. Неспособността ни да установим връзка в много случаи се дължи на неумението ни да разбираме различни от нашите начини на мислене и комплекс от ценности.

— Много време изтече — възропта Червения облак. — Мислите ли, че онова чудовище там горе е затруднено при вземането на решението? Макар че според мен няма значение какво ще каже то. Съмнявам се, че може да ни помогне.