Клифърд Саймък - Междинна станция

— Не, нищо — отвърна Инок.

Вдигна фенера от земята.

— Прибирате ли се?

Инок кимна.

— Изглежда, нямате нищо против да ви наблюдаваме?

— Не — каза Инок, — нямам. Наблюдавайте си, но не ми пречете. Върнете онова тяло и продължавайте да ме наблюдавате, щом искате. Но не ме безпокойте. Не ми задавайте въпроси. Оставете ме на мира. И нищо не пипайте.

— Но за бога, човече, тук става нещо. Все нещичко можете да ми кажете!

Инок се поколеба.

— Колкото да добия представа — продължи Луис — за какво става дума. Не подробностите, просто…

— Първо върнете тялото — каза Инок бавно. — Тогава може пак да поговорим.

— Ще го върна — обеща Луис.

— Ако ме излъжете — предупреди Инок, — още отсега можете да се считате за мъртъв.

После се обърна, мина през градината и продължи нагоре по хълма.

Луис още дълго остана на двора, загледан в подскачащата светлина на фенера, докато накрая се изгуби от погледа му.

Юлисис беше сам, когато Инок се върна в станцията. Беше изпратил тубанеца по пътя му, а Сияйния — обратно на Вега.

Сложил бе още кафе на печката и сега се излежаваше върху кушетката, без да прави нищо.

Инок окачи пушката на мястото й и изгаси фенера. Съблече сакото си, метна го върху писалището и се настани на един стол срещу кушетката.

— Тялото ще бъде тук — съобщи той — най-късно утре по това време.

— Ще ми се да вярвам — подзе Юлисис, — че това ще ни помогне. Но съм склонен да се съмнявам.

— Може би — каза Инок с горчивина — не си струваше труда.

— Поне ще докаже добрите ни намерения — отвърна Юлисис. — Може и да го вземат предвид, когато издават окончателната си присъда.

— Сияйният можеше и да ми каже — продължи Инок — къде се намира тялото. Щом е знаел, че го няма в гроба, не може да не е знаел къде мога да го намеря.

— Съмнявам се, че е знаел — каза Юлисис. — Но и да знаеше, пак нямаше право да ти каже. Имаше право единствено да ти връчи протеста си. За останалото имаше грижа ти. Не можеше да се откаже от достойнството си и да ти подсказва какво да правиш. Макар и формално, той продължава да бъде засегнатата страна.

— Понякога — заяви Инок — тези неща могат да докарат човек до лудост. Въпреки инструкциите на Галактическата централа все се намира нещо, което те изненадва, все има някой капан, в който се набутваш.

— Ще дойде ден — каза Юлисис, — когато няма да е така. Виждам в мечтите си галактиката, може би след хилядолетия, обединена от една култура, като едно огромно поле на разбирателство. Разбира се, местните и расовите отличия ще се запазят. И така трябва. Но над всички тези различия ще властва търпимостта, която ще бъде в основата на нещо, което се изкушавам да нарека братство.

— Говориш почти като землянин — отбеляза Инок. — Подобни надежди са хранели и много от нашите мислители.

— Възможно е — съгласи се Юлисис. — Знаеш, че съм възприел доста неща от Земята. Ако си прекарал на една планета толкова време, колкото съм прекарал аз на твоята планета, не може да не усвоиш поне нещичко от нея. Между впрочем ти направи добро впечатление на веганеца.

— Не забелязах — каза Инок. — Разбира се, той беше коректен и учтив, но това беше всичко.

— Онзи надпис върху надгробната плоча му направи силно впечатление.

— Не съм го поставял, за да правя някому впечатление. Написах го, защото така го усещах. И защото Сияйните ми харесват. Просто се опитах да бъда лоялен към тях.

— Ако не ги притискаха разните галактически фракции — каза Юлисис, — сигурен съм, че веганците биха били готови да забравят инцидента, а това е много по-голям компромис, отколкото си представяш. Нищо чудно, дори при това положение, да застанат на наша страна, ако се стигне до открит конфликт.

— Искаш да кажеш, че са в състояние да спасят станцията?

Юлисис поклати глава.

— Съмнявам се, че някой е способен да го стори. Но ако ни подкрепят, на всички ни в Галактическата централа ще стане по-леко.

Кафеварката бе започнала да пищи и Инок отиде да я вземе. Юлисис бе избутал на една страна някои от дрънкулките върху ниската масичка, за да направи място за двете чаши. Инок ги напълни и постави кафеварката на пода.

Юлисис вдигна чашата си, подържа я малко в ръцете си и после я остави обратно на масата.

— Положението ни никак не е добро — каза той. — Няма го доброто старо време. В Галактическата централа сме доста обезпокоени от всички тези караници и боричкания между отделните раси, от всички тези нападки и контранападки.