Клифърд Саймък - Междинна станция

Известно време седяха, без да говорят, заслушани в шума на вятъра, който виеше сред дървените фигури под стряхата.

— Ти не се безпокой — обади се Юлисис. — Това не е твоя грижа. Не биваше да ти казвам. Проявих неблагоразумие.

— Искаш да кажеш, че не бива да го разправям на друга. Можеш да бъдеш сигурен, че няма.

— Знам, че няма — каза Юлисис. — Не съм и помислял, че ще го направиш.

— Наистина ли смяташ, че отношенията в галактиката се влошават?

— Едно време — отърча Юлисис — народите бяха единни. Имало е разногласия, естествено, но тези разногласия бяха уреждани, понякога формално и не съвсем задоволително, като и двете страни се стараеха да поддържат престореното съгласие, и, общо взето, успяваха. Защото го желаеха. Имахме обща цел — създаването на едно велико братство на всички разумни същества. Защото осъзнавахме, че като цяло всички народи, взети заедно, разполагахме с огромен потенциал от знания и технически умения и че работейки заедно, обединявайки нашите знания и способности, бихме могли да постигнем нещо, което би било много по-голямо и значимо от това, което всяка една нация поотделно е в състояние да сътвори. Имало е проблеми, разбира се, а, както казах, и противоречия, но вървяхме напред. Хвърлихме под миндера дребнавите вражди и малките различия и се захванахме с големите проблеми. Вярвахме, че ако решим големите проблеми, малките ще ни изглеждат толкова незначителни, че просто ще изчезнат. Но сега става точно обратното. Наблюдава се тенденцията да се вадят дребните неща изпод миндера и да се раздухват до такива размери, че наистина важните неща остават на заден план.

— Почти като на Земята — каза Инок.

— Да, в много отношения — съгласи се Юлисис. — Макар че в основата си обстоятелствата са твърде различни.

— Нали четеш вестниците, които събирам за теб?

Юлисис кимна.

— Положението не изглежда много розово.

— Отиваме към война — призна Инок без заобикалки.

Юлисис се размърда неспокойно.

— При вас няма войни — каза Инок.

— В галактиката, искаш да кажеш. Не, така, както стоят нещата сега, войни не може да има.

— Прекалено сте цивилизовани.

— Престани да се самоизмъчваш — укори го Юлисис. — Един-два пъти сме били на ръба, но не в последно време. В галактическото братство има много народи, които в началните години на своето развитие са водили войни.

— В такъв случай и за нас има надежда. Като израснем, може и да забравим войната.

— След време — може би.

— Не е ли сигурно?

— Не, не бих казал.

— Работя върху една диаграма — каза Инок. — На базата на статистическата система на Мизар. Диаграмата показва, че скоро ще има война.

— Това се вижда — съгласи се Юлисис — и без диаграми.

— Има и нещо друго. Целта ми беше не просто да разбера дали ще има война. Надявах се диаграмата да покаже как може да се запази мирът. Не може да няма начин. Сигурно има някаква формула. Ако знаехме тази формула или поне ако знаехме къде да я потърсим, кого да попитаме…

— Има един начин — каза Юлисис — да се избегне войната.

— Искаш да кажеш, че…

— Това е драстична мярка. Прилага се само в краен случай.

— А ние не сме ли краен случай?

— Струва ми се, че може би сте. Войната, такава, каквато ще се води на Земята, би могла да сложи край на хиляди години прогрес, да унищожи цялата култура. Ще остане само някакво жалко подобие на цивилизация. Би могла — напълно е възможно — почти изцяло да ликвидира живота на планетата.

— Това ваше средство — досега използвано ли е!

— Няколко пъти.

— И е давало резултат?

— О, разбира се. Дори не бихме го обсъждали, ако не даваше резултат.

— И може да се приложи на Земята?

— Би могъл да се обърнеш с молба към нас.

— Аз?

— Като представител на Земята. Би могъл да се явиш пред Галактическата централа и да ни помолиш да го приложим. Като представител на твоята раса, можеш да изложиш аргументите си и ще бъдеш изслушан. Ако прецени, че доводите ти са основателни, Централата може да назначи екип, който да разследва случая и въз основа на данните, съдържащи се в техния доклад, ще се вземе и съответното решение.

— Казваш, че аз трябва да подам молбата. А не може ли всеки жител на Земята?

— Всеки, който има достъп. А за да имаш достъп, трябва да знаеш за съществуването на Галактическата централа и ти си единственият човек на Земята, който знае. Освен това ти си един от служителите на Галактическата централа. Имаш дълъг стаж като управител. Ползваш се с добро име. Теб бихме те изслушали.