Клифърд Саймък - Междинна станция

— Да го провалят?

— Да, да го провалят. Веднага щом инцидентът с изчезналия труп стане обществено достояние, ще нададат вой, че една толкова варварска планета като Земята не е подходящо място за междинна станция. Ще настояват тази станция да бъде изоставена.

— Но те не могат да направят такова нещо!

— Могат — каза Юлисис. — Ще кажат, че е унизително и опасно да се поддържа станция на една планета, която е толкова варварска, че дори гробовете се оскверняват, където няма мир дори за праха на блаженопочившите. И един такъв силно емоционален довод ще получи одобрение и подкрепа в някои среди на галактиката. Веганците направиха каквото можаха. Опитаха се да потулят историята заради проекта. Досега никога не са правили подобно нещо. Те са горд народ и усещат, че е засегната честта им — може би по-остро, отколкото много други народи, — и въпреки това, заради общото благо, бяха готови да преглътнат обидата. Но случаят излезе наяве — очевидно шпионите добре са си свършили работата — и достойнството не им позволява да мълчат, когато унижението им стане известно на всички. Веганецът, който ще пристигне тази вечер, е техен официален представител, натоварен със задачата да ти връчи протестна нота.

— На мен?

— На теб, а чрез теб и на Земята.

— Но това няма нищо общо със Земята. Земята дори не знае.

— Разбира се, че не знае. Но що се отнася до Галактическата централа, Земята си ти. Ти представляваш Земята.

Инок поклати глава. Абсурдно беше да се разсъждава така. Но, каза си той, не биваше да се учудва. Би трябвало да очаква да разсъждават така. Той самият бе прекалено ограничен, прекалено тесногръд. Разсъждаваше като човек и дори след всички тези години продължаваше да се придържа към този начин на мислене. И то в такава степен, че всяка друга логика, противоречаща на неговата, автоматично му изглеждаше погрешна.

Тези приказки за закриването на земната станция също бяха абсурдни. Бяха лишени от всякакъв смисъл. Защото закриването на станцията нямаше да провали проекта. Макар че най-вероятно щеше да сложи край на всички надежди, които бе възлагал на човешкия род.

— Но дори ако изоставите Земята — каза той, — бихте могли да отидете на Марс. Там бихте могли да изградите станция. Има и други планети, щом е необходимо да имате станция на тази слънчева система.

— Не ме разбра — отвърна Юлисис. — Тази станция е просто първата позиция, която трябва да превземат, колкото да се закрепят, да поставят началото. Крайната цел е да се провали проектът, да се освободят усилията и времето, вложени тук, за някой друг проект. Ако успеят да ни принудят да изоставим дори една станция, ние ще се дискредитираме. И тогава всички наши мотиви, всички наши решения могат да бъдат преразгледани.

— Но дори и да провалят проекта — изтъкна Инок, — няма никаква гаранция, че някой ще спечели от това. Просто въпросът, как да бъдат използвани времето и ресурсите, ще бъде поставен на публично обсъждане. Твърдиш, че много фракции, които имат специални интереси, са се обединили в борбата си срещу нас. Да допуснем, че те наистина спечелят. Тогава трябва да се обърнат и да започнат да се борят помежду си.

— Разбира се, че точно така ще стане — съгласи се Юлисис. — Но тогава всяка фракция ще има шанса да получи това, което иска, или поне си мисли, че ще има шанса. Но така, както стоят нещата, нямат никакъв шанс. Преди да се открие какъвто и да е шанс, този проект трябва да бъде ликвидиран. В другия край на галактиката има една групировка, която иска да се отправим към рядко населения район на един определен участък от спиралпия ръкав. Все още вярват в една древна легенда, според която тяхната раса води началото си от преселници от друга галактика, които се установяват в самия й край и постепенно, в продължение на много галактически години, си поправят път навътре. Смятат, че ако успеят да се доберат дотам, ще превърнат легендата в история и ще се покрият с още по-голяма слава. Друга групировка иска да се насочим към един малък спирален клон, тъй като според едно далечно предание преди хиляди години прадедите им са уловили едно на практика неразгадаемо съобщение, което вярват, че е дошло от тази посока. През годините тази история е била доразвита и днес те са убедени, че онзи спирален клон е населяван от интелектуални гиганти. И разбира се, открай време съществува стремежът да се проучат глъбините на галактиката. Би трябвало да ти е известно, че ние едва сме започнали, че в голямата си част галактиката е все още неизследвана, че хилядите народи, съставляващи Галактическата централа, са все още пионери. И в резултат на това Галактическата централа постоянно е подложена на натиск от най-различни посоки.