Клифърд Саймък - Междинна станция

— И ти я нашиба с камшика — каза Инок.

— Длъжен бях — заяви Ханк тържествено. — Никакви вещици няма да търпя в моето семейство! Шибнах я един-два пъти с камшика и тя започна да мята ръце и да ми прави знаци да спра да я бия. Но аз трябваше да си изпълня дълга и продължих да я шибам. Виках си, че ако я натупам хубавичко, ще я откажа от тия глупости. Тогава и на мен ми направи магия. Като на Рой и Бучър, но при мен беше друго. Мен ме ослепи — собствения си баща ослепи! Нищо не виждах. Просто се препъвах из двора, крещях и си търках очите. После прогледнах, ама нея я нямаше. Видях, че тича през гората нагоре по хълма. Та Рой и аз тръгнахме да я гоним.

— И мислиш, че е при мен?

— Знам, че е при теб — каза Ханк.

— Добре — съгласи се Инок. — Върви я търси!

— И още как — заяви Ханк мрачно. — Рой, виж в обора. Може там да се е скрила.

Рой тръгна към обора. Ханк влезе в пристройката, почти веднага излезе и се насочи към порутения кокошарник.

Инок остана на мястото си и зачака, с пушката в ръка.

Разбра, че става опасно — по-опасно от когато и да е било преди. Да се разбере разумно с тип като Ханк Фишър беше изключено. Каквото и да му кажеше в момента, нямаше да успее да го убеди. Даде си сметка, че не му остава нищо друго, освен да чака, докато Ханк се поуспокои. Едва тогава имаше макар и минимална вероятност да се разбере с него.

Бащата и синът се върнаха.

— Никъде я няма — каза Ханк. — Трябва да е в къщата.

Инок поклати глава.

— Никой не може да влезе в тази къща.

— Рой — викна Ханк, — качи се по тези стълби и отвори вратата.

Рой погледна уплашено към Инок.

— Давай — насърчи го Инок.

Рой тръгна бавно напред и се изкачи по стъпалата.

Прекоси верандата, постави ръка върху топката на входната врата и се опита да я завърти. Опита пак. После се обърна.

— Тате — обади се той, — не мога да я завъртя. Не мога да отворя вратата.

— По дяволите — възмути се Ханк, — за нищо не те бива.

Ханк изкачи стъпалата на два скока и премина гневно през верандата. Протегна ръка, сграбчи топката и с все сила я завъртя. После опита пак и пак. Обърна се вбесен към Инок.

— Какво става тук? — изрева той.

— Казах ти — напомни му той, — че не можеш да влезеш.

— Аз ли не мога! — кресна Ханк.

Хвърли камшика на Рой, слезе от верандата и закрачи към купчината дърва, които бяха отрупани до навеса. С един замах измъкна от дръвника тежката, двуостра брадва.

— По-вниматедно с тази брадва — предупреди го Инок. — Имам я отдавна и много държа на нея.

Ханк нищо не каза. Отново се качи на верандата и зае позиция пред вратата.

— Дръпни се — каза той на Рой. — Трябва ми място да замахна.

Рой отстъпи назад.

— Чакай малко — обади се Инок. — Да не би да искаш да разбиеш вратата?

— Точно така, по дяволите.

Инок кимна мрачно.

— Е? — попита Ханк.

— Нямам нищо против, щом искаш да опиташ.

Ханк се разкрачи и стисна здраво дръжката на брадвата. Стоманата проблясва над главата му и се понесе стремително надолу.

Острието на брадвата се стовари върху вратата, отплесна се и се отклони встрани, отскачайки от вратата. По пътя си надолу и назад мина само на един-два сантиметра от разкрачения крак на Ханк, а инерцията го завъртя почти кръгом.

За миг остана в тази глупава поза, с протегнати напред ръце, в които продължаваше да стиска дръжката на брадвата. Погледна към Инок.

— Опитай пак — подкани го той.

Ханк изпадна в бяс. Лицето му се наля с кръв от гняв.

— Ще опитам, дявол да те вземе! — изкрещя той.

Отново зае удобна позиция, но този път замахна не към вратата, а към прозореца, разположен до нея.

Острието се стовари върху стъклото и от него се разнесе висок, звънлив звук, а във въздуха се разхвърчаха блестящи парченца стомана.

Ханк се сви, за да ги избегне, и пусна брадвата. Тя падна на пода на верандата и отскочи встрани. Едното острие беше повредено, стоманата се бе поддала и нащърбила. На прозореца нищо му нямаше. Дори и драскотина нямаше по него.

За момент Ханк остана така, загледан в счупената брадва, сякаш не можеше да повярва на очите си.

Безмълвно протегна ръка и Рой постави плетения камшик в ръката му.

Двамата заедно слязоха по стъпалата.

Спряха се при най-долното и впериха очи в Инок. Ръката на Ханк потрепваше върху дръжката на камшика.

— На твое място — каза Инок — не бих правил подобни опити, Ханк. Страшно съм бърз.

Потупа приклада на пушката.

— Ще ти откъсна ръката, преди да си успял да замахнеш с камшика.