Клифърд Саймък - Междинна станция

Той кимна с глава и тя взе едно от нещата, и прехласнато започна да го върти в ръката си.

Той се изправи и отиде до стената, за да вземе пушката си.

После излезе навън, за да посрещне преследвачите й, които и да бяха те.

Двама мъже идваха напреки нивата към къщата и Инок видя, че единият от тях е Ханк Фишър, бащата на Луси. Беше го срещнал веднъж, съвсем за кратко, преди няколко години по време на една от своите разходки. Тогава Ханк започна да му обяснява — доста смутено и без да има нужда от каквито и да е обяснения, — че е тръгнал да търси някаква крава, която се била изгубила. Но от гузния му вид Инок заключи, че никаква изгубена крава, а по-скоро някаква съмнителна история го води насам, макар че нямаше представа каква точно.

Другият беше съвсем млад, най-много на шестнайсет-седемнайсет години. Най-вероятно, каза си Инок, това бе един от братята на Луси.

Инок се спря до верандата и зачака.

Ханк, забеляза той, носеше в ръка дълъг плетен камшик и като се вгледа в него, Инок разбра от какво са причинени раните по раменете на Луси. Усети как в него се надигна гняв, но се помъчи да го потисне. По-лесно щеше да се справи с Ханк Фишър, ако запази спокойствие.

Двамата мъже се спряха на около три крачки от него.

— Добър ден — поздрави ги Инок.

— Да си виждал щерка ми? — попита Ханк.

— И какво, ако съм? — отвърна с въпрос Инок.

— Ще й смъкна кожата от гърба — изрева Ханк, размахвайки камшика.

— В такъв случай — отсече Инок — от мен нищо няма да научиш.

— Ти си я скрил — нападна го Ханк.

— Ами върви я търси — каза Инок.

Ханк понечи да тръгне, но после се отказа.

— Хак й е — изрева той. — Търсеше си го. Но още не съм свършил с нея. Никой, дори собствената ми дъщеря, не може да ми прави магии.

Инок нищо не каза. Ханк стоеше, обзет от нерешителност.

— Тя сама се намеси — продължи той. — Нямаше право да се меси. Какво й влиза в работата, по дяволите!

— Аз просто се опитвах да дресирам Бучър — обади се младежът. — Бучър — поясни той на Инок — е още кутре и го готвя за лов на миещи мечки.

— Точно така — потвърди Ханк. — Нищо лошо не правеше. Снощи момчетата хванаха едно мече. Да не мислиш, че е лесно. Този тук, Рой, върза мечето за едно дърво. И Бучър беше вързан на каишка. Просто насъскваше Бучър да напада мечето. Но нищо лошо не му правеше. Дърпаше Бучър назад, преди да успее да го захапе. Оставяше го да си почине и после пак го насъскваше по мечето.

— Това е най-добрият начин — обади се Рой — да се дресира едно куче за лов на миещи мечки.

— Точно така — повтори Ханк. — Тъкмо затова хванаха мечето.

— Трябваше ни — обясни Рой, — за да дресираме нашия Бучър.

— Много хубаво — каза Инок — и се радвам да го чуя от вас. Но какво общо има Луси с цялата тази работа?

— Ами тя започна да се бърка — викна Ханк. — Опита се да го спре! Опита се да грабне Бучър от момчето! От Рой!

— За глухонямо — каза Рой — прекалено много си позволява.

— Ти си затваряй устата — сряза го баща му.

Рой измърмори нещо и отстъпи крачка назад. Ханк отново се извърна към Инок.

— Рой я събори на земята — продължи той. — Не биваше да го прави. Трябваше да е по-внимателен.

— Но аз не исках — извиняваше се Рой. — Просто махнах с ръка, за да не закача Бучър.

— Така е — потвърди Ханк — Само дето замахна малко по-силно. Но това не й дава право да прави това, което направи. Взе, че вцепени Бучър, за да не може да налита на мечето. И то без да го докосне с пръст, представяш ли си, направо го вцепени! Това вече вбеси Рой. Ти ако беше, нямаше ли да се вбесиш? — попита той, търсейки подкрепата на Инок.

— Мисля, че не — отвърна Инок. — Пък и не си падам много по кучета за лов на миещи мечки.

Ханк го зяпна, учуден, че не среща разбиране. Но продължи да разказва.

— Рой направо побесня. Той отгледа Бучър. И много държи на него. На никого не можеше да позволи, дори на собствената си сестра, да прави номера на кучето му. Хвърли се върху нея, а тя взе, че и него вцепени, също като Бучър. Таквоз нещо не съм виждал, откакто съм се родил. Рой просто се вдърви и после тупна на земята, краката му се сгърчиха до корема, ръцете му се обвиха около тялото му и гой остана да лежи на земята, свит на кълбо. Бучър и той. Ама на онова мече нищо не направи. Него не го скова. Само на своите посегна.

— Не болеше — каза Рой. — Изобщо не болеше.

— А аз си седях — продължи Ханк — и преплитах този камшик. Върхът му беше се разнищил, та го оправях. Виждах какво става, ама изобщо не помръднах, докато не видях Рой свит на кълбо на земята. Тогаз вече не изтраях. Аз съм търпелив човек. Нямам нищо против магиите против брадавици и разни други глупости. Много хора могат да го правят. Не е нещо срамно. Но туй да сковаваш кучета и хора, тъй че да не мърдат…