Уилям Сароян: Тигърът на Трейси

— Дадох дума на д-р Скатър — рече Хузинга. — След малко ще ги върна и ще си подам оставката.

— Няма нужда да си подаваш оставката — каза Блай. — Понякога изпадаме в неизгодно положение, нали? Случвало се и по-рано — много пъти. Няма да си загубиш службата. Тук нищо не си заложил. Понякога нещата се провалят. Кой ти гледа?

— Аз — рече Хузинга.

Внезапно видяха по Уорън стрийт да се задава Лора Лути.

Видяха как Трейси и Лора се срещнаха. Видяха ги да се усмихват, видяха устните им, раздвижени в говор. Видяха Лора да изкачва трите стъпала до Трейси. Видяха Трейси да обгръща раменете й. Видяха нейните ръце да го прегръщат силно. Видяха как Пебърди, Рингърт, Шивли и Пингицър, застанали заедно, ги наблюдават. Видяха Трейси и Лора да тръгват, хванати за ръце, но точно преди да тръгнат, Трейси да отива към вратата и да я отваря.

Не я разтвори докрай, а само колкото бе нужно.

И тогава видяха да излиза тигърът на Трейси и да застава до Лора Лути.

Бе черна пантера, която накуцваше с десния си преден крак. Ако не се гледаше накуцването, това бе най-красивата черна пантера, която изобщо бе виждал някой.

Видяха как Трейси, Лора Лути и тигърът на Трейси тръгват заедно по Уорън стрийт. Видяха ги да влизат в магазина за картини на животни, закачени по стените.

След малко видяха Трейси и Лора да излизат и да се запътват към доковете в края на Уорън стрийт.

И видяха, че тигърът вече не е с тях.

Блай и Хузинга изтичаха по стълбите, изскочиха от сградата, прекосиха улицата и влязоха в магазина. Там завариха Сплайсър и Слю да стоят заедно и да ги чакат.

— Кой от вас е Слю? — попита Блай.

— Аз, сър — отвърна единият.

— Тъй. Кажи ми точно какво видя току-що.

— Видях един млад мъж и една млада жена да влизат и да разглеждат всичките картини по стените на този магазин — отвърна Слю. — И ги видях да излизат.

— Нещо друго?

— Не, сър.

— Ти, Сплайсър — рече Блай, — кажи ми точно какво си видял ти .

— Същото видях, сър — отвърна Сплайсър.

— Сигурен ли си?

— Да, сър.

— Върнете се на поста си, ако обичате — рече Блай.

Двамата млади полицаи напуснаха магазина.

— Е, какво ще кажеш? — обърна се Блай към Хузинга.

— Не знам — рече Хузинга. — Вие видяхте тигъра, нали?

— Аз видях тигъра — отвърна Блай.

— Не го казвате просто така, нали? — рече Хузинга. — Видяхте да му отварят вратата? Видяхте тигъра да излиза и да застава до нея, нали?

— Да. Всичко видях — отвърна Блай.

— А Сплайсър и Слю не са видели тигъра.

— Не, не са — рече Блай.

— И тигърът е изчезнал.

— Да, изчезнал е.

— Какво може да е станало с тигъра? — попита Хузинга.

— Не знам — отвърна Блай.

— Тогава, ако нямате нищо против, бих искал да ме освободите за останалото време от деня.

— Ти си свърши работата — рече Блай. — Какво ще правиш сега? На мач ли ще ходиш?

— Не, иска ми се да отида за малко в „Сейнт Патрик“. После май ще се прибера у дома. Нямам търпение да видя жената и децата.

— Добре. Върви си — рече началникът.

Хузинга тръгна из магазина, като спираше пред всяка картина, после излезе оттам и се отправи към „Сейнт Патрик“. След това и Блай разгледа картините. Върна се да види още веднъж картината с някакъв арабин, заспал в пустинята, и един лъв, надвесен над него.

После и той излезе от магазина и се запъти към „Сейнт Патрик“.

Това е историята за Томас Трейси, Лора Лути и тигъра, който бе любовта.

© Уилям Сароян

© 1971 Нели Константинова, превод от английски

William Saroyan

Сканиране, разпознаване и редакция: Уфтак Музгашки, 2009

Издание:

Уилям Сароян. Нещо като нож, нещо като цвете, изобщо като нищо на света

Издателство „Хр. Г. Данов“, Пловдив, 1971

Подбор и превод от английски език: Нели Константинова

Редактор: Кръстан Дянков

Художник: Веселин Павлов

Художествен редактор: Веселин Христов

Технически редактор: Найден Русинов

Коректори: Трифон Алексиев, Бети Леви

Свалено от „Моята библиотека“ [http://chitanka.info/text/12260]

Последна редакция: 2009-06-21 13:30:00

Намек за статуята на генерал Шермън, герой от Гражданската война в САЩ. — Бел.ред.

Стихотворението е превод на Кръстан Дянков.