Уилям Сароян: Тигърът на Трейси

— Надали, но и да има, по-скоро е ненормален.

— Е, да, но има, и то абсолютно разумен — рече Хузинга. — Скатър и всички останали почнаха да се вбесяват от това и се мъчат да го спрат. Раздразнени са, че пациентите им не се държат тъй, както се е очаквало от тях; стават, ходят си един другиму на гости, помагат си, разказват си разни истории, танцуват, пеят, и то съвсем не по ненормален начин. Съвсем естествено, разумно и приятно. Разбира се, повечето от тях са тъжни, но не по-тъжни от хората където и да било другаде. — Хузинга замълча за миг. — И тъй, Трейси ще залови тигъра. Като стане това, отново ще имаме почва под краката си, нищо че не ще го оповестим на хората. И без това след две седмици всички ще са забравили тази история. Какво ще кажете?

— Глупости! Не съм съгласен — заяви началникът. — Ще гръмне навсякъде и ще стана за смях на целия град.

— Днес е сряда — каза Хузинга. — До четири дни ще имаме резултат. Ще ми дадете ли разрешение да действам? Аз отговарям, ако се провали нещо. Ще кажа, че е мое хрумване и съм го направил на своя глава. Пингицър е с мен и иска да види какво ще се получи. Началникът мисли дълго време над това.

— Добре — рече накрая той. — Добре, и аз ще гледам.

— Но ще трябва да удържим на обещанието си — предупреди Хузинга.

— Добре — рече началникът. — Действай!

Доволен и сигурен, но същевременно с дълбоко затаен страх, капитанът започна да действа.

Една слънчева неделна утрин Трейси се показа изпод земята, изкачвайки стъпалата на метрото.

Спря вече на светлото и се огледа наоколо, както бе правил преди шест години. Нямаше големи промени.

Мина през Боулинг Грийн Парк, излезе на Уорън стрийт, погледна си часовника и забърза, както бе правил винаги, тъй като беше осем без пет.

Уорън стрийт бе пуста. Като повечето неделни улици и тя приличаше на улица от сънищата.

Трейси видя, че сградата отново е „Ото Сейфанг“. Забърза към входа и влезе, а от насрещната сграда го наблюдаваха капитан Хузинга и началникът Блай.

Вече бяха видели да влизат Пебърди, Рингърт и Шивли.

— Виж какво — рече началникът Блай, — не зная ти какво мислиш, но на мен ми се струва, че Трейси е по-луд, отколкото изобщо може да се очаква. Ти как мислиш?

— Малко рано е още — рече Хузинга. — Доколкото знам, в дванайсет и половина по Уорън стрийт ще се зададе Лора Лути, както е станало преди шест години.

— Хубаво — рече началникът Блай. — Само че какво смята да прави той тук — да домъкне тигъра в „Ото Сейфанг“, където и да се е скрил, така ли?

— Да.

Прекъсна ги радиостанцията на полицията; докладваха, че всичко е спокойно.

— Я чакай да си припомня как беше — рече началникът Блай. — Тя ще бъде с жълта плетена рокля, така ли?

— Да — отвърна Хузинга.

— Ще дойде насам около дванайсет и половина, така ли?

— Да.

— Трейси ще седи там отпред на стъпалата, така ли?

— Да.

— Момичето ще спре, като види Трейси, така ли?

— Да.

— И в тоя момент ще се появи тигърът, така ли?

— Да.

— Трейси ще хване момичето за ръка и ще тръгнат заедно по Уорън стрийт, а тигърът ще върви до тях, така ли?

— Да.

— Три къщи по-нататък в оня празен склад, който сега е пълен с картини на животни, ще има клетка, така ли?

— Да.

— Откъде намери картините? — попита Блай.

— От „Реймънд & Реймънд“ — отвърна Хузинга, — имат репродукции от световно известни картини, изобразяващи животни.

— Тигърът ще влезе в клетката и Трейси ще я заключи, така ли?

— Да.

— На мецанина в оня склад водят секретно наблюдение двама от твоите по-нови хора, Сплайсър и Слю, за да ни докладват каквото стане по-нататък, така ли?

— Да. Вече са там.

— Повикай ги.

Хузинга взе връзка и Слю дигна слушалката. Двамата поговориха малко.

— И двамата са на линия — рече Хузинга.

— Какво им каза да не правят? — попита началникът.

— Питаше ме дали може да направи няколко снимки — отвърна Хузинга. — Той не знаеше за какво сме го сложили да наблюдава, но си е взел камерата.

— Не мислиш ли, че няма да е зле, ако все пак направи няколко снимки? — попита началникът.

— Обещахме да не правим снимки.

— Та ние сме полиция — заяви началникът. — Какво от това, че сме обещали?

— И тъй да е, но не мисля, че ще е добре, ако ги снимаме — рече Хузинга.

— Добре — съгласи се началникът. — И ако всички ние не сме откачени, и той наистина вкара тигъра в клетката, после ще излезе от склада и ще продължи нататък по Уорън стрийт с момичето, така ли?