Уилям Сароян: Джим Пембъртън и синът му Тригър

— Кой би предположил? — удиви се мистър Ейтън. — Ще ме извините ли, мисиз Шеридън?

— Разбира се — отвърна мисиз Шеридън. Мистър Ейтън препусна по стъпалата на верандата, изтича през двора и хукна по Елм авеню.

— Мисиз Шеридън — почнах аз, — може и да не повярвате, но през войната баща ми е извадил от строя цял полк германци-картечари. Издебнал ги, докато спели.

Мисиз Шеридън остави бутилката газирана вода, изпъчи пищна гръд и се заклати от изненада.

— Тригър, за какво, по дяволите, ми разправяш?

— За баща си — отвърнах. — Джим Пембъртън. Самотния Вълк от Кингз Каунти, Ужаса за крадци и джебчии, Покровителя на деца и невинни девойки, ето за кого.

— И какво казваш е направил през войната смахнатият твой баща? — попита мисиз Шеридън.

— Казах, че е избил седемнайсет германци-картечари сам, без ничия помощ — ето какво.

— Не вярвам — отсече мисиз Шеридън.

— Всичко, което мога да ви кажа, е, че не сте права, мисиз Шеридън. Това е самата истина. Баща ми имаше и документи за доказателство, само че ги е загубил. Имаше и седем медала, но се наложи да ги продаде. Баща ми е герой, мисиз Шеридън.

— Тригър — рече мисиз Шеридън, — кой те е пратил тук с тази завързана история? Вчера ми разправяше, че баща ти никога не е бил в армията.

— Просто съм бил зле осведомен, мисиз Шеридън — казах аз. — Бил съм абсолютно погрешно осведомен.

— Е, и как е извършил баща ти този подвиг? — попита мисиз Шеридън. — Как изобщо е можал да свърши такова нещо?

— Издебнал ги е — казах аз. — Убил единайсет, докато спели, удрял ги по главите с приклада на пушката си. После другите шест се събудили и му създали малко грижи, но той докопал една от собствените им картечници и ги покосил до крак. За това получил седем медала, а два дни по-късно войната свършила.

Мисиз Шеридън се люлееше красиво в стола си.

— Ей, какви работи стават по света! — рече тя. — Тригър, ето ти петнайсет цента, слез моля ти се до Майер и ми купи пакет Честърфийлд. Тази история плаче за силни цигари.

Изтичах през няколко къщи до Майер и купих пакет цигари за мисиз Шеридън. Като се върнах, баща ми седеше на верандата и разправяше на мисиз Шеридън как е станало всичко. Говореше с много мил и предан глас.

— Хей, Тригър — обърна се мисиз Шеридън, — подай ми цигарите.

Докато тя отваряше пакета, погледнах баща си да разбера как се справя. Тя извади цигара и запали. Баща ми се усмихна и направи недвусмислен жест с дясната си ръка, от който разбрах, че всичко върви много добре и той ми е благодарен. Отвърнах му със същия жест, а мисиз Шеридън поемаше дълбоко дима и изглеждаше развълнувана и мила. Ясно, бях си свършил работата.

— Лека нощ, мисиз Шеридън — казах аз. — Беше ми страшно приятно във вашата компания.

— Моля ти се, Тригър, това преди всичко беше удоволствие за мен — каза мисиз Шеридън.

— Лека нощ, татко.

— Лека нощ, Тригър — отвърна баща ми. Тръгнах към тротоара и яхнах мотоциклета. Преди да запаля мотора, чух баща ми да приказва с дълбок, топъл и нежен глас и разбрах, че поне за остатъка от вечерта всичко ще бъде наред.

© Уилям Сароян

© 1971 Нели Константинова, превод от английски

William Saroyan

Сканиране, разпознаване и редакция: Уфтак Музгашки, 2009

Издание:

Уилям Сароян. Нещо като нож, нещо като цвете, изобщо като нищо на света

Издателство „Хр. Г. Данов“, Пловдив, 1971

Подбор и превод от английски език: Нели Константинова

Редактор: Кръстан Дянков

Художник: Веселин Павлов

Художествен редактор: Веселин Христов

Технически редактор: Найден Русинов

Коректори: Трифон Алексиев, Бети Леви

Свалено от „Моята библиотека“ [http://chitanka.info/text/12254]

Последна редакция: 2009-06-21 13:30:00