Уилям Сароян: Джим Пембъртън и синът му Тригър

— Но ти в действителност никога не си го вършил.

— Каква е разликата?

Елла сложи пържолата в чиния и постави чинията на тезгяха между лъжицата, вилицата и ножа. Татко си отряза един голям къс. Беше кървавочервен. Лапна го и се усмихна на Елла.

— Ти си едно добро и невинно момиче, Елла — каза той. — След някой и друг ден ще ти се доще да се омъжиш, пък си тръгнала с Тригър.

— Но на мен точно това ми харесва, мистър Пембъртън.

— Добре тогава — рече баща ми. — Щом тъй си го измислила, вземи че си разбий живота. — После се обърна към мен. — Ще ми направиш ли тази дребна услуга, Триг?

За бога, гордеех се с баща си. Толкова голям и смахнат!

— Разбира се, татко — казах. — Ще кажа на мисиз Шеридън, че си избил цял взвод картечари.

— Иди право при нея — рече баща ми. — Ще я завариш на верандата, люлее се в стола. Кажи й, че щом си свърша вечерята, пристигам.

— Добре, татко.

— Довиждане, Тригър — каза Елла.

— Довиждане, Елла — отвърнах аз.

Излязох на тротоара, качих се на моя Харли Дейвидсън и след шест пресечки стигнах до мисиз Шеридън, чиято къща — със стаи, давани под наем — се намираше на Елм авеню.

Мисиз Шеридън си седеше на верандата точно както ми бе казал баща ми, смучеше със сламка от бутилката газиран ягодов сок, но с нея беше и Ралф Ейтън.

Облегнах мотоциклета на бордюра и се приближих до верандата. Мисиз Шеридън изглеждаше в добро настроение, но Ралф Ейтън имаше кисел вид, особено като ме видя. При това аз никога не съм харесвал дъщеря му Ефи. Той така си мислеше. Искаше да ме ожени за нея, пък аз твърдях, че въпросният човек е Гейб Фишър. Уверяваше ме, че не му се виждало да е Гейб Фишър, а аз казвах, че не ми се вижда да съм аз. Беше се ядосал и заканил, че ще отнесе случая до Върховния съд, но нищо не направи.

— Добър вечер, мисиз Шеридън — рекох аз.

— Добър вечер, Тригър — каза мисиз Шеридън, — ела, поседни. С Ралф искаме нещо да ти кажем.

— Добър вечер, мистър Ейтън — обърнах се аз към него, а той ме запита:

— Какво търсиш тук по това вечерно време, синко?

Качих се на верандата, седнах на парапета и зазяпах ту мисиз Шеридън, ту мистър Ейтън.

— Ето ме, мисиз Шеридън — рекох аз. — Какво искате да ми кажете?

— Ами-и, нещо за синчето ти Омир, дето го имаш от Ефи, малката дъщеря на Ралф.

— Омир не ми е син — казах аз.

— Не си прав, Тригър — обади се Ралф Ейтън, — ама хич не си прав, като казваш това. Омир просто ти е одрал кожата — и твоята, и на баща ти, и на дядо ти. Омир е истински Пембъртън.

— Мистър Ейтън — рекох аз. — Боя се, че ви е много развинтена фантазията.

— Не, не е, Тригър. Омир е твой син. Той вече говори и дори говори също като тебе.

— Тригър — обади се мисиз Шеридън, — струва ми се, че трябва да се позаинтересуваш малко повече от собствените си деца.

— Ама, мисиз Шеридън, как може да говорите такива неща! Какви деца? Че аз не съм женен.

— Женен или не, ти вече имаш четири-пет деца из околностите. Така ти е лесно да хвърчиш насам-натам с тоя мотоциклет. Не знам дали имаш представа колко ти помага тая машина да достигнеш невинните момичета и после светкавично да офейкаш.

— Моят мотоциклет ми служи да разнасям вестниците от Сан Франциско на фермерите, които живеят наоколо. Затова ми е той на мен.

— Не казвам, че не ти служи предимно да разнасяш вестниците, Тригър — рече мисиз Шеридън, — но ти разнасяш вестници само сутрин, и то за около един час. Имаш най-хубавите деца в областта и мисля, че никак не е любезно да не им обръщащ никакво внимание.

— Тригър — рече мистър Ейтън, — защо не се ожениш за дъщеря ми Ефи? Ще се установиш на едно място, име ще си създадеш.

— Какво име, например, мистър Ейтън? — попитах аз.

— Забележително име. Спри се на едно място и стани човек!

— Да, наистина, Тригър — обади се мисиз Шеридън. — Мисля, че с малко усилия от твоя страна можеш да станеш едва ли не личност.

Разбрах, че е време да почна обработката на мисиз Шеридън, но не можех да го сторя пред човек като мистър Ейтън, човек, когото баща ми никога не е харесвал, затуй реших да го махна час по-скоро от пътя си.

— Мистър Ейтън — почнах аз, — додето не съм забравил, дойдох да ви предам, че мистър Чарли Хейгън иска да ви види по частна работа. Ще ви чака пред Колизеума. Каза да побързате.

Мистър Ейтън подскочи три фута от стола.

— Искаш да кажеш Чарли Хейгън, банкерът? А, синко? — попита той — Имаш предвид най-богатия човек в Кингз Каунти?

— Да, сър. Мистър Хейгън твърдеше, че имал да ви говори за нещо важно.