Уилям Сароян - Борбата на Джим Патрос със смъртта

— Няма нищо, хазяйке. Не съм умрял. Можеш да влезеш.

Тя влезе, но беше много уплашена. Показах й кръвта. Срамувах се малко, затуй й казах:

— Прощавай хазяйке, не можах да я спра.

— Синко — рече тя. — Синко, как си сега? Не ти ли е по-добре?

— Ужасно съм гладен, хазяйке.

Тя слезе долу и ми донесе пилешки бульон. Само че аз бях ужасно гладен, та трябваше цялата сутрин да слиза и да се качва. Когато дойдоха докторите, седях си в леглото. Те очакваха да видят безжизнен труп.

— Как е възможно! — рекоха те.

Прегледаха ме пак, но вече бях добре.

Те не ми се нравеха и аз не им се нравех.

Служебният лекар си записа нещо в книгата и си отиде. Докторът от Смирна се разхождаше из стаята. По едно време рече:

— Искам да те питам нещо. Ама истината да ми кажеш.

— Какво има? — викам.

— Колко годишен напусна старата родина?

— Седемнайсет — отвърнах.

— Чудесно — рече той. — Там е работата. А колко голям беше, като почна да носиш обуща?

— Баща ми ми купи обуща, като бях на три години — отвърнах. — Само че аз ги захвърлих в килера и тичах бос по баирите. Докато бях в Гърция, не съм носил обуща.

— Това е причината — каза докторът.

— Виждате ли — рече Джим. — Земята е предавала на краката ми силата на старата родина. Ако бях ходил тогава с обуща, сега щях да съм мъртъв, а аз съм жив.

© Уилям Сароян

© 1971 Нели Константинова, превод от английски

William Saroyan

Сканиране, разпознаване и редакция: Уфтак Музгашки, 2009

Издание:

Уилям Сароян. Нещо като нож, нещо като цвете, изобщо като нищо на света

Издателство „Хр. Г. Данов“, Пловдив, 1971

Подбор и превод от английски език: Нели Константинова

Редактор: Кръстан Дянков

Художник: Веселин Павлов

Художествен редактор: Веселин Христов

Технически редактор: Найден Русинов

Коректори: Трифон Алексиев, Бети Леви

Свалено от „Моята библиотека“ [http://chitanka.info/text/12248]

Последна редакция: 2009-06-21 13:30:00