Половин стандартен час по-късно те още седяха заедно, когато след вдигнатия около входния люк голям шум от копане и блъскане, Лерос и тълпа от мъже с мечове в ръце и в пълно бойно снаряжение се появиха пред вратата на кабината. Суоми, който слушаше фаталистично настроен как приближават, вдигна глава към Лерос и затвори очи — не можеше да понесе да види как се стоварва мечът.
Нищо не се стовари върху му. Не чу друго, освен затихващото подрънкване на оръжията и ропота, а когато отвори очи, видя Лерос и хората му на колене пред него, трудно запазващи положението си върху наклонената палуба. Сред тях, с доста по-малко благоговение, изписано върху лицето, стоеше мъжът в сиво, въоръжен вече с меч вместо с чук.
— О, господарю полубог Йохан Карлсен — рече Лерос с дълбоко уважителен тон, — ти, който не си робот, а жив човек, че и нещо повече, прости ни, дето не те познахме, когато дойде между нас! И приеми вечната ни благодарност за това, че прати по дяволите нашите стари врагове. Ти смаза машината на Смъртта в тайното й леговище ведно с мнозина, които й служеха. Искам да узнаеш с радост, че аз самият изрязах сърцето на архипредателя Андреас.
В този момент Барбара навярно го спаси.
— Господарят Карлсен е ранен и зашеметен — рече тя. — Помогнете ни, де!
Пет дена по-късно полубогът Йохан Карлсен, наричан още и Карлос Суоми, и Атина Поулсен — и двамата в добро здраве, седяха около малка масичка в ъгъла на някогашната градина на Храма. Защитени от обедното хънтърско слънце под сянката на полуразрушената стена, те наблюдаваха извършваната от роби трудова операция по почистване на отломките. Корабът все още си стоеше там, на петдесет-шейсет метра от Храмовия комплекс, заобиколен от останките на разрушени сгради — на мястото, където бе зациклил, след като движителят му се бе саморазрушил.
В катаклизма освен богомолците в Храма или екзекутираните впоследствие от Лерос, загинаха и десетки други хора, хора, които дори не знаеха за съществуването, на берсеркера. Ала въпреки това Суоми спеше добре, защото милионите други невинни хора на планетата бяха останали невредими.
— И тъй, Оскар най-накрая ми обясни всичко — рече Атина. — Обещали са му, ако им сътрудничи, да му дадат шанс… правото да се бие, да се добере до берсерка и да го унищожи.
— И той е повярвал?
— Казва, че възможността била ужасяващо малка, но нямало никаква друга. Изобщо не искали да го допуснат до кораба. Трябвало да си седи в някаква килия и да отговаря на въпросите на Андреас и Лашез. И на берсерка, той по някакъв начин разговарял пряко с него.
— Разбирам.
Суоми отпи малко ферментирало мляко от златната си чаша. На Шьонберг може и да му ставаше лошо от него, но стомахът на Суоми се справяше без затруднения, бе започнал дори да го харесва.
Атина го погледна почти унесено.
— Не съм имала досега възможността да ти кажа какво мисля, Карлос — рече тя с нисък, дълбок глас. — Идеята бе толкова проста. О, разбира се, имам предвид проста в смисъл на нещо класическо, елегантно. И блестящо.
— Хм?
— Начинът, по който използва записа на карлсеновия глас и спечели битката.
— О, да. Това бе просто — да снадиш записани думи и да съставиш фрази, които берсеркът би намерил за достатъчно заплашителни. Главното се състоеше в това берсеркът да идентифицира гласа му и да предприеме най-мощното, най-отчаяното действие да го убие, забравил всичко друго, да бъде готов междувременно и да се саморазруши.
— Ала да схване човек това, се изисква блестящ ум, а за да го изпълни — храброст.
— Ами… Когато чух слугите му да разпитват за Карлсен, ми хрумна, че може би си имаме работа с една от онези машини-убийци, берсерк, специално програмиран, за да ликвидира Карлсен. Дори да бе обикновен берсерк — ха, какво ГОВОРЯ? — унищожението на Карлсен би имало много висок приоритет в програмирането му, може би по-висок, отколкото унищожаването на някой малък свят. Заложих на това, че ще зареже останалите си планове и ще унищожи кораба, че ще сметне за възможно Карлсен да се крие на борда на „Орион“ с тайна десантна група.
— Звучи шантаво. — Доста объркана, Атина се опита да смекчи вложената в думите си критика. — Исках да кажа, че…
— Наистина звучи шантаво. Но доколкото ми е известно, берсерките никога не са били силни в предвиждането на човешкото поведение. Може би в крайна сметка е решил, че Андреас го е предал.
Самият бог Торун в плът и кръв — а всъщност Томас Сграбчвача — навлезе величествено откъм другия край на градината, следван от жреци и скулптор, който правеше скици за новата статуя с копие в ръка. Суоми се надигна леко от стола си и се поклони в посока към Торун. Той му отвърна с усмивка и с вежлив поклон.
Читать дальше