— И все пак, това е странна игра — рече Томас. — Защо я предприе? Защо…? — и той посочи с ръка към развалината, която някога беше Торун.
— Исках да разкрия истината за това какво представляваше това страшило. Или по-скоро — какво представлява, защото ние унищожихме само една малка част от него.
Джайлс се огледа. Публиката, която, преди да започне разговора си с Томас се състоеше от двамина въоръжени с ками охранители, сега бе далеч по-многобройна.
— Е, вече всички знаем, че страшилото никога не е било Торун. А е било създание на нещо друго. Нещо, чието присъствие на планетата Хънтърс ще донесе презрение и присмех от страна на целия останал свят, ако го узнае.
— Каква е тая срамотна работа, за която говориш?
Въпросът дойде от Лерос, който бе приключил съвещанието си с другите високопоставени жреци и от известно време слушаше Джайлс.
— Имам предвид един от древните врагове на нашите предци, наречен берсерк — отсече накъсо Джайлс и накратко разказа за разговора си със Суоми в гората. — Ако Андреас все още не е накарал иноземците в Храма да замлъкнат, те ще потвърдят, че е откраднал кораба им. Може би ще могат да ни кажат и защо.
— Защо трябва да повярваме на иноземците, а не на Върховния жрец? — извика някой предизвикателно.
Джайлс отново извиси глас.
— Не иноземците донесоха тук това чучело, имитиращо Торун. Андреас и Вътрешният му кръг го използват от години, за да мамят верните поклонници на Торун. Никой занаятчия на Хънтърс не би могъл да го измайстори сам, все едно е да построи междузвезден кораб. Още по-малко пък беше истинско въплъщение на бог, инак Томас Сграбчвача не би могъл да го повали. Какво друго тогава би могло да бъде, освен берсерк или част от него? Ако не е берсерк, може би Върховният жрец или някои от неговия Вътрешен кръг могат да ни обяснят какво е. Бих ги попитал веднага, ако бяха тук. Но те избягаха, когато се видя, че хитроумната им машинка е обречена.
Лерос кимна мрачно.
— Време е, ако не е и късно, да зададем няколко трудни въпроси на Андреас.
Одобрителният рев бе кратък, защото хората искаха да чуят какво още ще каже Лерос. Той продължи:
— Мисля обаче, че не е твоя работа да ни учиш какво да питаме. Чий агент си ти, коварнико?
Джайлс сви рамене и с готовност призна:
— Изпратен съм тук от онова, което вие наричате Братството. Но какво от това, честни ми Лерос? Днес аз ви казах и ви показах единствено истината. Сега разбирам, че ние от Братството наистина нямаме никакви спорове с хората от Божата планина, а само с Вътрешния кръг и с неговия предводител.
Лерос изсумтя, може би леко объркан от словесния поток, наполовина убеден от думите, наполовина отблъснат от лекотата, с която се изливаха. Преди да отговори обаче, вниманието му бе отклонено от завръщането на един мъж, който очевидно бе пратен да види какво става в Храма. Пратеникът съобщи, че вратите и портите, водещи към Храма, са заключени и залостени отвътре, а дворецът е охраняван от войници под прякото командване на Върховния жрец. Андреас не пожелал да се покаже, но дал да се разбере, че всички шпиони, предатели и техните подмамени жертви скоро ще затреперят пред гнева му.
— И няма да отговаря на разумни въпроси? — попита Лерос. — Няма да обясни защо е посмял да ни хързулне този… това нещо … вместо бог?
— Не, господарю Лерос, няма.
— Тогава е ясно — извика високо Лерос, — че Андреас повече не говори от името на Торун! Велики Торуне, бъди с нас сега! Бъди с нас, когато се готвим в битка да докажем кой може да ти служи най-вярно!
Последва нов изблик на викове и молитви, настана всеобща врява и бъркотия, мъжете хукнаха да се въоръжават, обсъждаха се набързо скроени планове, спореха дали да не извикат някои от командващите войските в полето и да прогонят Андреас от Храма. Това предложение бе отхвърлено. Томас прецени, че войниците в Храма бяха твърде малко, за да го удържат срещу възбуденото гражданство. Е, нека стратезите да спорят; той знаеше какво трябва да стори, когато дойде ред до битка.
Озовал се за момент насаме с Джайлс, Томас рече:
— Благодаря ти, че ми помогна срещу чудовището; няма да го забравя.
Томас вече бе започнал да разбира колко умен е Джайлс, както и да схваща, че сам се нуждаеше от умни съвети, за да установи властовите си позиции сред тези хора.
— Няма защо да ми благодариш, господарю Томас, за каквато и да е помощ.
— Братството защо те изпрати тук?
Джайлс поклати неопределено глава.
Читать дальше