Фред Саберхаген - Планетата на Берсеркера

Погледите сега се насочиха към Лерос, който бе най-старшият останал на мястото свещеник. Явно обзет от силни чувства, той направи две крачки напред и протегна ръка към падналия великан; ала Лерос бе все още твърде обезсилен, за да проговори, и затова само сви в юмрук протегнатата си ръка, след което я отпусна до тялото си.

В крайна сметка Томас тури край на мълчанието. Сочейки съсипания великан, той извика:

— Това същество не е вашият любим Торун. Не може да бъде! Андреас и неговият Вътрешен кръг са ви измамили всички!

В рева на тълпата, който последва като отговор, се долавяше голяма доза съгласие. Ала един глас се извиси към Джайлс:

— Кой си ти, дето се намеси и направи всичко това? Агент на братството! Шпионин!

Джайлс вдигна ръка и постигна тишината, необходима, за да даде отговор.

— Много добре, да речем, че съм агент, че съм шпионин, каквото си поискате. Ала онова, което ви показах тук, е самата истина. Наричайте ме както щете. Но бихте ли ме нарекли бог, победил в битка друг бог? И що за бог съм, че да надделея над Торун? — Той вдигна глава към ясното небе и направи свещен знак. — Велики Торуне, отмъсти на богохулниците, които измислиха тази измама!

И отново посочи с ръка към смазания Торун, чиято ръка още помръдваше пародийно, сякаш вземаше участие в битка.

Неколцина мъже с извадени ками — не се виждаха по-сериозни оръжия сред тълпата — обкръжиха Джайлс. Отнеха му чука и застанаха на пост край него, но, изпълнявайки командата на Лерос, не сториха нищо повече. А Лерос, след като известно време наблюдава изумен станалото, извика неколцина от присъстващите първенци, с които се оттегли в единия ъгъл на площада. Веднага се впуснаха в сериозен разговор. Мнозинството зрители, слисани и спорещи, започна да се тълпи около падналата фигура на доскорошния си бог.

Джайлс Коварния погледна към Томас и изведнъж се ухили с усмивка, твърде весела за човек в неговото съмнително положение.

— Господарю Томас — приветства го той, — излиза, че освен на хората, сега си шампион и на боговете.

— Е, мисля, че нямаш претенции за наградата, каквато и да се окаже тя? — Томас приближи към Джайлс, с когото се бе почувствал близък.

— Аз? Никога. Ти спечели състезанието честно и аз нямам никакви претенции.

Томас кимна, доволен дотук. Ала си имаше други тревоги. Изправен до Джайлс, той неспокойно се огледа. Почувства, че като шампион на Турнира и като признат победител над фалшивия Торун, трябваше да направи нещо, за да утвърди авторитета си. Може би трябваше да се присъедини към Лерос и групичката му и да накара жреците да се вслушат в него. Ала какво да им каже? И едва сега осъзна, че не бе наясно със същността на случилото се. Реши, че ще е по-добре, ако стои близо до Джайлс, който сигурно щеше да се нуждае от някаква помощ, ако започнеше преговори. А и във всеки случай Томас предпочиташе разговорите с друг боец, отколкото със свещениците.

— Защо се озова тук и как? — попита той по-ниския мъж. — Доколкото си спомням, те видях да умираш.

Усмивката на Джайлс застина още в зародиш с едно потрепване на устните.

— Ти видя как Джуд ме напада и как се търкулвам по склона на хълма.

— И не си бил дори ранен?

— Не. Виждаш ли, убедих Джуд, че всичко, което искам, е да получа възможност да напусна Турнира и да се махна. Той бе доволен от шанса да спечели незаслужена победа и се съгласи да следва плана, който бях начертал. Трябваше единствено по малко да задържа ударите си като мен. Мечът му само разкъса дрехата ми, преди да се строполя по склона. Предварително бях забелязал, че робът с чука е с моя ръст и цвят на кожата, оттам се зароди целият ми план. Когато робът се спусна долу, за да се увери, че съм мъртъв, аз го чаках скрит в храстите и свърших собствената му работа. Навлякох парцалаците му, завързах въжения му колан, взех чука и накуцвайки като него, го повлякох нагоре, за да го погреба в хубавите си дрехи. По това време, както и очаквах, вие, останалите, продължавахте двубоите…

След това рядко бях в лагера ви. Другарят ми роб бе ням и толкова тъп, че не забеляза промяната; или пък е бил достатъчно хитър, за да не обърне внимание на интригата, ако я е забелязал. Вие, останалите, не ме удостоявахте с никакво внимание, след като навлякох сивите парцали — и ти включително, до момента, в който си помисли, че идвам за теб с чука.

Томас поклати изумен глава.

— Предприел си ужасен риск.

— Не и по-голям, отколкото ако трябваше да се изправя срещу теб, или може би Келсумба, или Фарли, в открита битка. Вече бях решил, че тъкмо такъв риск би бил прекалено голям.