Фред Саберхаген - Планетата на Берсеркера

— Аз бях най-добрият воин, когото можаха да намерят. Дойдох за Турнира от област, която е до голяма степен контролирана от братята. Надяваха се, че бих могъл да спечеля Турнира и след това да действам срещу Божата планина от позицията на известна власт вътре. Ала далеч преди Турнирът да свърши, разбрах, че няма да успея. Ти и някои от другите воини явно бяхте по-добри от мен. Тогава измислих плана, като използвах Джуд Исаксон… ала кажи ми, господарю Томас, ти защо си тук?

— Аз ли? — изненада се Томас.

— Да. Нима си вярвал, че тук ще има истински Торун, който да те възнагради с безсмъртие? Аз ти разкрих истинските си мотиви за участие в Турнира; но какви бяха твоите?

— Хмм. Ами, битките са моята работа. Опасно беше, вярно е, но всяка истинска битка е опасна; все пак смятах, че ще спечеля. Досега никога не съм срещал мъж, който да ми се опре в двубой.

Джайлс бе впечатлен.

— Никога ли не си помислял, че всеки от нас, 64-мата, бихме могли да предявим подобни претенции? Всеки от 64-мата в началото…

Томас премигна.

— Да — отвърна след известно време. — Да, не съм спрял да разсъждавам за това…

И изведнъж той си спомни за изумлението, изписано върху голобрадото лице на умиращия Брам. Във втория или в третия кръг бе това? Не се сети, ала му се стори, че бе много, много отдавна.

Вдигна ръка през рамо да попипа тежкото копие, което бе препасал на гръб. Щеше да му потрябва ново. На това не само острието му бе строшено, но и дръжката му бе очукана и отслабена, след като стоманените й ленти бяха изпонакъсани и изкривени от ударите на Торуновия меч.

— Исках място във властта, исках да бъда един от мъжете, които управляват света от върха на тази планина.

Джайлс му подсказа:

— Ти си мислил, че провеждат Турнира, защото искат най-добрият воин да се подреди тук, да стане шампион на Божата планина. И като такъв да получиш огромна власт и богатство.

— Да. Точно тъй е.

— Логичен отговор. Аз също се надявах, че Турнирът ще има подобни цели, макар и да имаше неща, които не разбирах… както и да е, оказа се, че сме грешили. Така или иначе Андреас и Вътрешният кръг са измамили всички ни. Простите воини — с простата история за боговете, а и нас, след като ни подведоха да си помислим, че са достатъчно мъдри да управляват.

Томас изруга жестоко, като намеси в клетвата си всички богове, за които се сети в момента.

— Тогава защо изобщо организираха този Турнир? Андреас и бандата му не ни гледаха, за да аплодират уменията ни, или да се възползват от страданията ни. Никому не бе позволено да гледа, освен на неколцина свещеници и на иноземците. Защо, защо тогава ни убеждаваха и ни подтикваха да се изколим един другиго?

— На тях им бе необходимо безсмисленото клане — рече Джайлс, — защото те всъщност не боготворят Торун, който носи в себе си живот и чест и има други цели, различни от унищожението. Те не биха могли да принудят хората да боготворят техния истински бог, който не е нищо друго освен самата Смърт. Торун се наслаждава на жените и на виното, на хубавия лаф и на добрата храна. Той особено цени храбростта, която прави възможни всички останали добродетели. Обаче те боготворят Смъртта, а берсерките са олицетворение на безцелната, безчестна смърт, смъртта сама за себе си. Джайлс замълча, погледна косо към останките на Торун, който бе забил лице в калта до фонтана, недалеч от взрения в небесата труп на Фарли. Сетне Джайлс додаде: — Не, това не е достатъчно обяснение. Прав си, защо Андреас и другите не гледаха Турнира, защо не се насладиха на смъртта, защо не допуснаха други да го гледат? Позволиха единствено на иноземците… и докато гледаха, корабът им бе откраднат. Така ли е? Най-великите герои на нашата планета се биха и загинаха, за да бъдат подмамени онези.

Надигна се невъобразим шум, но не само на площада, а из целия град. Корабът на иноземците бе изплувал във въздуха.

Издигането бе много равномерно и изненада напълно Суоми; бе задрямал на писалището си, склонил глава върху ръцете си, и когато се сепна, имаше зловещото усещане, че корабът ще каца, завършил полета си, и че единствената му възможност да направи нещо, бе дошла и отминала.

Веднага се обърна да погледне екрана на монитора, монтиран на стената в кабината, където бе и интеркомът, и с облекчение установи, че полетът определено не бе свършил. На екрана сега се виждаше командният пулт на „Орион“. Високопоставеният жрец на име Лашез бе седнал в креслото на главния пилот, приведен, вдървен и съсредоточен над инструментите и уредите. Около Лашез в нервни пози се бяха изправили други свещеници и войници, захванали се за опора кой където свари. Суоми съзираше в дъното на картината коридора, който водеше към входния люк; откъм външната му страна се виждаше, че главният входно-изходен люк бе все още отворен; придвижването на кораба в това му състояние бе напълно постижимо, разбира се, ако не се гонеха високи скорости или височини. Един войник стоеше току до вътрешната страна на входния люк и гледаше навън през него. Навярно бе поставен там за застраховка, като допълнителен наблюдател, в случай че екраните в командния пункт някак си спрат да работят или (което бе по-вероятно) пилотът новак има проблеми с разчитането на изображенията им.