Владимир Свинтила - Идеята за равенство сред българите

Но полека-лека се възлагат на „Храноизнос“ осем монопола и на БЗК Банк към осемдесет. На БЗК Банк е даден монополът върху ориза, върху захарта, върху фасула. Безбройните разпоредби за създаването на тези монополи не са били никога публикувани от икономисти и изучавани от тях. Няма нито една публикация върху историята на българските държавни монополи и какво означават те. Тези български държавни монополи препречват пътя на всякакво предприемачество, на всяка конкуренция, на всяка свободна търговия и индустрия, защото нещата стигат дотам: за да отвориш индустриално предприятие, трябва да получиш периметър. Примерно, разрешава ти се на 50 километра от Първомай да направиш тъкачна фабрика и материалите, които ще получаваш, ти можеш да изкупуваш от определен район — има райониране. Дейността на стопанските камари е тази — разпределят клиринга, износа. Т.е. ако има капитализъм, той е абсолютно контролиран. Така наречената кооперация „Напред“ на социалдемократите имаше шейсет на сто от вътрешната търговия с хранителни продукти.

Тъй като независимо от всичко, независимо от тази държавна политика, отделни дейци успяват да пробият, не да забогатеят, но да подадат глава над нищото, тогава т.нар. капиталистическа българска държава си служи с оклеветяването на дребните търговци, както и сега, че те са спекуланти. Непрекъснато се говори за спекула. Въпреки че цената е проблем на договор и никое трето лице не може да се меси в договарянето. Това е облигационното право. В една такава ситуация имаме трудно формиране на личностен тип в стопанските среди. Примерно, ако до войните все таки преобладаваща фигура е бил заможният стопанин, едрият селянин с повече земя, то поради общото бедствено положение, което се дължи пак на колективното незнание, на колективната глупост, на ниската производителност поради това на българския труд, този класически заможен селянин е затруднен. Неговият път се оказва пак пътят на интелектуализацията: той, или трябва да възприеме един нов тип на развитие, или трябва да умре. Този тип при него е създаването на интензивни култури. В 30-те години стана въвеждането на техническите култури от типа на соята, синапа, слънчогледа, сусама, маковото семе. Това бяха кампании, предприети от отделни фирми, и то с външно участие. Защото тези продукти бяха необходими на промишлеността в Централна Европа — Италия, Австрия, Германия, Унгария. Това е, което комунистите много мразеха, заради което казваха, че България била превърната в придатък на германската промишленост. Положението беше такова: изведнъж един селянин с 20–30 дка става богат човек. Той нито експлоатира някого, нито има наемна ръка, работи сам, а е богат. Но този селянин, който чрез интензивните култури вече става един модерен производител и заможен човек и основа на новата стопанска дейност в страната, той е оплют и обруган обществено като кулак. Трябва да ви кажа, че в концлагера, където бях, комунистите най открито (само там!) заявяваха за своите намерения — нагледната агитация от концлагерите днес би била безкрайно интересна. Тя беше насочена така: кулакът е не селянинът, който има много земя, кулакът не е този, който използува наемен труд, а този, който отглежда технически култури. Това е борба срещу самата прогресистка тематика, в името на която това комунистическо движение е възникнало. Нашите стаи бяха пълни с плакати, че примерно в България около 300 души лекари и инженери са изкарвали един доход, който е бил равен на дохода на собственика на заводите Чилов, значи класовият враг са те. Борбата срещу изявената личност, това е епопеята на славянството след Втората Световна война. Например, у нас направо избиха генетиците. Благодарение на липсата на генетици в България дегенерира цялото овощарство. Сравнете ябълките, които идват отвън, от Македония или Гърция, с българските. Нашата помология е създадена в дворното стопанство, тя е работа на личностния тип, на интимния човек. Когато той бе потопен в поредната вълна — защото комунизмът е такава вълна, преди него има оранжевогвардейци и какви ли още не — той загина. Цялото това обругаване на интелектуализирания тип, на новия тип индивидуалност, което стига тия форми при комунизма, то е подготвено и реално е съществувало в българския обществен живот като една тенденция, то не е измислено от комунистите. То е възприето от тях в тяхната адулация към т.нар. народностно начало. Това е една тенденция вътре в самия български обществен живот и психика, която много успешно беше овладяна от комунизма и направлявана.