Иван Попов - Хакери на човешките души ((хуманитарен киберпънк))

Друг случай. П.О., 36 г., инженер. Сънува натрапчив сън от пролетта на предишната година. В него той вижда само повърхността на огромна вафла, в чиято квадратна мрежа са вдлъбнати тъмни петна. По мрежата се носят шарени бликове; те потъват във вдлъбнатите петна, променят големината им и продължават, но в друга посока и с изменен цвят. Насън П.О. сякаш знае правилата, по които тече тази странна игра, но наяве не може да ги формулира. Не може да направи никакви предположения за размера на «вафлата», но може, сякаш прелитайки над нея, съзнателно да мести гледната си точка. След съня го тормози силна мигрена. П.О. опитва сам да премахне съня с успокоителни, после се запива. Веднъж не успява да се събуди. Свестява го лекарят, извикан от жена му. По негов съвет отива на психиатър. Психиатърът не успява да направи нищо, здравето на П.О. се влошава все повече заради съня и успокоителните.

Още един случай. Д.Б., дизайнер-художник, 51 г. жена. Натрапчив сън от месец юни. В съня вижда повърхност на вода или някаква друга течност, в която са потопени множество конусовидни тела. Конусите спорадично присветнат, това поражда вълни по повърхността на водата, но не кръгови, а със сложни къдрави фронтове, при това оцветени. Цялата повърхност се гърчи от причудливите вълни. И нищо друго. Д.Б. първо решава, че вижда послания от космоса. Неприятните усещания (главоболие, гадене) приема спокойно, като естествена умора от «предаването». На психоаналитик я завежда нейната дъщеря, която се страхува, че е «мръднала». Психоаналитикът е фройдист, не вижда смисъл в съня и решава, че Д.Б. е здрава. Повлияна от съня, жената рисува няколко серии картини (прилагат се снимки)…“

„Така, така — язвително отбелязва Сидорчук. — Ето какви неща сънуват сега жените. И хората. А не като по Фройдово време — здрав, прав, корав и толкоз. Психоаналитиците ряпа да ядат…“ После прехвърля на екрана поредното досие.

„С.С., студент, 22 г. Натрапчиво сънува огромен площад, покрит с квадратни плочки. По тях пълзят същества, подобни на черни амеби, но много странно: движенията стават на тактове, полетата се заемат и освобождават изведнъж. Амебите са различни по размер, най-често заемат няколко плочи, а формата им се мени при движение. Повечето пълзят по диагонал; като се сблъскат, излитат различни по-малки амеби-“осколки„, а на мястото на удара закипява хаотична активност — полетата сменят цвета си, от хаоса понякога излизат нови амеби и тръгват по пътя си. Сънят се натрапва на С.С. по време на летните изпити. Студентът мисли, че е от напрежение, макар да е държал само два изпита. Страничен симптом — главоболие и умора. На лекар отива, тъй като сънят продължава и през ваканцията. Лекуван е с медикаменти, с частичен успех: сега сънят го навестява по-рядко. На няколко пъти има проблеми със събуждането, но съквартирантът му успешно го свестява с шамари.

М.П., програмист, 30 г. Натрапчиви сънища. Картината: черупки, подобни на костенурски, отделни плочки от които се издигат като цветни стълбчета. С такива черупки, свързани помежду си с нещо като кабели, е осеяно цялото полезрение на сънуващия. Стълбчетата постоянно се вдигат и падат, по «кабелите» като по черва се местят розови удебеления. М.П. твърди, че този сън идвал от пренапрягане в работата: преди да го сънува за пръв път, бил правил някаква система за визуализация, чиито елементи наподобявали черупката със стълбчетата. Сънят обаче не престава. М.П. известно време гълта хапчета за нерви, отива на психиатър, по негов съвет зарязва програмирането и се връща на село да гледа с баща си телета (или поне така твърди). Оттогава не е посещавал психиатъра и изобщо не се е появявал сред бившите си колеги и съседи.“

Според Сидорчук с преумора може да се обясни всичко. Но какъв смисъл намира Сингх в цялата тая работа?…

„Р.Й., 27 г., журналист, ляв радикал и наркоман, вижда подобен сън само веднъж при твърде любопитни обстоятелства…“

Аха! Това е онзи разследващият! Значи и той е пипнал тая болест, душевната…

„…разказва, че седял една вечер на пейка зад паметника на бойната слава и пушел трева. Затворил очи и се озовал сред множество виолетови бутилковидни тела с разклоняващи се нишки, излизащи от гърлото и стигащи до дъното на някоя друга бутилка. Всичко това светело и пулсирало необичайно красиво. Р.Й. така се унесъл, че не усетил кога го спипали двама полицаи. От протокола в участъка се знае и точната дата на произшествието — 29 юни. Р.Й. излежал няколко часа в ареста, платил глоба и го пуснали. Но след няколко дни разказал случая и видението на свой познат — Д.Л., 31 г. (вероятно също наркоман). Разказът буквално покъртил Д.Л., защото той — по чисто съвпадение — бил вече сънувал нещо подобно и имал определена хипотеза по въпроса. Той успял да убеди Р.Й. да направи разследване по темата. Своя сън и обяснението си за него Д.Л. описва във файл, който дава на журналиста, за да подготви той публикация…“