Иван Попов: Хакери на човешките души ((хуманитарен киберпънк))

Но все пак военнопромишленият период в армадилската история е отминат. Бронзовото изваяние на мобилен ракетен комплекс „Справедливост“ вече не стърчи над надписа „Знанието е сила“, алегорично изобразявайки прехода на първото във второто. Левите активисти успяха да се преборят с армадилската градска управа и го махнаха. За да не създава у хората грешни представи. Защото тук вече се разработват не високоточни изделия с различна поразяваща способност, а най-нови хуманитарни технологии. Впрочем Балабан твърди, че това е горе-долу едно и също. Дава пример, че в хуманитарния департамент две трети от кадрите били взети от военните. А най-високостоящият от тези кадри бил казал: „Човешкото съзнание е театър на военните действия номер едно“. Сидорчук опита да намери това изказване, но търсачката не откри нищо. Явно са подредактирали материала. Или са му сложили филтър… Балабан твърди още, че повечето хуманитарни технолози в Армадильо са същите тези инженери и физици, дето преди са се занимавали с умните ракети. Само че са преквалифицирани на информатици и изчисленци 6 6 изчисленец — специалист по компютърни алгоритми. . Впрочем това си е чиста истина. Хуманитарните науки днес са производни от компютърните. Човекът е устройство за обработка на информация. И обект за управление посредством същата тази информация. Флагманите на хуманитарната индустрия са кръгло два: „Дженерал Лингвистикс“ и „Оракул“. Те стърчат, или по-точно главните им квартири стърчат над същия този град Армадильо. Ако човек погледне на запад, ще види черно-блестящи, огледално остъклени грамади…

Но Сидорчук няма кога да се озърта, кулите се мяркат само в огледалото за обратно виждане, хвърляйки отблясъци от ниското февруарско слънце. Гумите вече газят червеникавия чакъл на алеята. Сидорчук спира, спуска стъклото, пъха е-картата си в процепа. „Кой?“ — пита четецът. „Свой!“ — отговаря е-картата. Зъбатата порта се вдига, алеята описва два стилни гърча около езерото с рибки. Паркингът е широк и полупразен, разчертан като плац за строева подготовка. Строева подготовка за двигатели с вътрешно горене. Зданието на Комитета прилича на кръстоска между военен бункер и лятна резиденция на петролен шейх. Много бетон, бяла мазилка, нелепо-груби арки и колони. Сидорчук хлътва в тъмната паст на входа.

Отново е-картата преговаря с четеца. Тук трябва да се лепне и палец за сверка на отпечатъка. Охранителят гледа строго. Отсреща камерата гледа още по-строго дали охранителят гледа строго. Има и такива девайси — разпознават мимики, интонации, изобщо външни прояви на състоянието на така наречената душа. Отнякъде в ума изплува рекламен слоган: „«Оракул корпорейшън» — книгата на вашата душа“. С един такъв девайс охлосът опита да извади душата на Макилрой: с какви по чистота помисли е казал онова за човешкия материал? Девайсът изгълта краткия видеозапис и отсече категорично — презрение в комбинация с гнусливост и следи от нещо друго. Макилрой се измъкна елегантно като носорог през фасул на пръти: презрението не било към човешкия материал, а към нещо друго. Иди проверявай.

Сидорчук нагазва в масленозеления килим. Той е толкова дебел и рошав, че чак лъска обувките. „Да влезем в хуманитарната епоха с лъснати обувки!“ — обаждат се, без да са ги викали, тъмните дялове на съзнанието. Напоследък те са станали у Сидорчук нещо много нагли и гласовити. Май трябва да отиде на психолог? Може и да трябва, но психолозите дерат по три кожи. Най-вече заради медицинската тайна. Иначе той може да се обърне и към Барбара Уест. Тя е психолог на отдела. Но тогава — пак черни точки в профила и сбогом на повишенията…

Отново електронна бариера — този път пред вратата от стъкло и решетки, заграждаща секцията „Четвърти-пети функционален тип“. Всички отдели на комитета имат вътрешни пропуски — да не щъкат служителите безразборно през организационните прегради. Изобщо интериорът на сградата е подчертано функционален. Без архитектурни излишества и мебели в псевдостаринен стил. С едно изключение: навсякъде висят картини, фотоколажи, графики. Психоложката твърди, че е за стимулиране на творческото мислене. Балабан опонира, че е с цел култивиране на вярност сред персонала: щом комитетът ни е обкръжил с такова скъпо обкръжение, значи трябва да го уважаваме…

Ето и Сидорчук, щом набере кода и отключи кабинета си, първото, на което се спира погледът му, е колажът на стената. Автор — неизвестен. Стил — пасторален абстракционизъм. Наименование — „Верблюдът мъти“. Плевня, стълба, опряна до сеното; в нещо като полог лежат портативен телевизор, бирена кутия, мобилник „Оно Сендай“, картечен пистолет със заглушител и издълбан върху дъска йероглиф. Когато Балабан, повикан да инсталира някакъв софт, видя за пръв път картината, веднага попита: „А къде е верблюдът?“ Сидорчук не знаеше. Решиха, че се е отлъчил за малко да пие вода. Но един от детайлите просто порази Балабан. В полога, зад картечния пистолет, срамежливо лежи невзрачно сивкаво устройство с форма на сапунерка, с широк женски куплунг и няколко светодиода отгоре. Балабан беше категоричен: това е „Идеос III“, агоричен 7 7 агорични системи — изчислителни системи, построени върху принципа на свободния пазар. Тъй като пазарът (според ред теории) изпълнява универсални оптимизационни функции, то върху неговия принцип могат да се построят изчислителни устройства, алтернативни на цифровите компютри, невронните мрежи и пр. Самият термин „агорични системи“ е предложен от Ерик Дрекслер от MIT в края на 80-те. процесор последно поколение, военен и абсолютно секретен! „Откъде го е взел фотографът?“ — чудеше се той. „А откъде го знаеш ти тоя процесор, щом е такъв секретен?“ — възрази тогава Сидорчук. Балабан отвърна, че са наставили няколко такива към векторната машина на Комитета. Каза още, че тези авангардисти работят по серийния принцип и от теоретични съображения предположи съществуването на фотографии, на които верблюдът снася, люпи се, сменя си пуха с перушина, токува и тъй нататък. Сидорчук реши, че това са глупости. Но по-късно полевият интелигент Сингх каза, че абсолютно същата композиция висяла в кабинета на някой си Прибрам — лингвист в щаба на Програмата, отговарящ за тяхната територия, тоест кадрови двойник на Сидорчук. Сингх бил мярнал веднъж композицията, когато говорел с Прибрам по видеоканала, само дето там тя се казвала другояче: „Козелът мъти“. За секретния агоричен процесор Сингх не бил обърнал внимание…